ЛитерМедия

Е мисля, тук да пусна моите творения


Вампир

Вечер заспиваш ти,
а над теб ярката луна блести.
Сънищата ти препускат,
като волна птица без криле.

В миг ти се явявам
и този час кошмарът ти създавам.
Аз царувам над нощта,
ти робуваш над деня.

Лягаш на земята твърда,
а камъкът ти шепне "Бързо".
Отваряш ти очи, но не проглеждаш,
мрак обгръща те от вси стани.

Ставаш и поглеждаш към небето мрачно,
от там звезди те гледат важно, важно.
Вървиш през мрачната гора,
оставяйки бледа следа.

Луната те приветства в нощта,
а слънцето бяга през глава.
Искаш спасение да те връхлети,
но само ТОЙ ще се смили.

Две очи - искрящи,
две очи - блестящи.
Вечен огън в тях гори,
с надежда да те покори.

Краката ти застиват в нощта,
а ръката ти лови муха.
"Кой си ти? - устата ти отронва в миг.
"Аз съм царят на нощта, а ти си моята храна"

Приближавам се към теб без шум,
а сърцето ти прави "БУМ, БУМ, БУМ"
Опитваше да бягаш, но уви
страхът тебе те държи,

Стоиш и гледаш към луната,
молиш се на небесата,
но единствено ти отговаря празнотата.
Твоят край пристига с мир,
в ръцете на този млад вампир.

Това стихотворение звучи добре.Любовно ли е? Какво разказва? История за несподелена любов или...