Българската литература от Освобождението до Първата световна война (тематизации на миналото в прозата) /второ допълнено издание/
Информация
Автор: Страшимир Цанов
Рецензенти: проф. д.ф.н. Добрин Добрев проф. д.ф.н. Сава Сивриев
Научен редактор: доц. д-р Младен Енчев
Коректор: доц. д-р Снежана Великова
Художник: Виктор Джелепов
Второ допълнено издание
ISBN 978-619-201-188-8
Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”
Шумен, 2017
===============================
СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие
Творчеството на Захари Стоянов и българската националноисторическа митология
Немили-недраги на Вазов – между бита и историята
Образът на Априлското въстание и идеите за история и исторически факт в “Под игото” на Иван Вазов
Факт и фикция в „Борба за самостоятелност” на Добри Ганчев
Човекът и историята във „В темница” на Константин Величков
„Хайдушки копнения” на Яворов – историчност и аисторичност на наратива
„Цар Симеон” на Петко Тодоров – историческа тема и модерност
Концептът Цар Симеон във „Видения из древна България” на Николай Райнов
===============================
ПРЕДИСЛОВИЕ
Книгата включва една студия и осем статии, публикувани през годините в престижни български и чужди издания. Стремежът на автора е да представи ориентираната към по-близката или по-далечната история българска проза от времето между Освобождението и Първата световна война. Включена е една студия за Захари Стоянов, която е обединение (немеханично) на три публикувани преди това статии. Целта е да се адаптира дискурсът към образователния процес, към спецификата на студентската рецепция. Присъстват и два текста за Иван Вазов. От двамата големи автори са интерпретирани следните произведенията: „Записки по българските въстания”, биографиите на Левски и Ботев (З. Стоянов), „Немили-недраги” и „Под игото” (Вазов). Сборникът включва по една статия за творци със съществено място в литературния процес от последните две десетилетия на ХХ век – Константин Величков и Добри Ганчев. Първият е интерпретиран чрез кореспондиращата по модела на оразличаването с мемоаристиката на З. Стоянов творба „В темница”, а вторият посредством може би първия български исторически роман (според някои първи български роман въобще) – „Борба за самостоятелност”. На модерните тенденции от началото на ХХ в. в мемоаристиката и в тематизиращата Средновековието художествена проза са посветени статиите за произведенията на Яворов, П. Ю. Тодоров и Н. Райнов. Целенасочено избрахме да разгледаме два разказа на последните двама творци, които са с тъждествени названия и базират естетическите си интенции върху образа на една и съща историческа личност – цар Симеон.
С подбора на автори и творби книгата дава аналитична представа за важни тенденции в литературния живот от Освобождението до Първата световна война. Тя може да представлява интерес за учени и докторанти, както и да се използва като учебно помагало от студентите, изучаващи Нова българска литература.