ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИКИ НА УРОЧНОТО „ПРЕДСТАВЛЕНИЕ“ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА (5. – 12. клас)
Информация
Автор:Теменуга Тенева
ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИКИ НА УРОЧНОТО „ПРЕДСТАВЛЕНИЕ“ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА (5. – 12. клас)
Рецензенти: проф. д-р Радослав Радев доц. д-р Калина Йочева Научен редактор: доц. д-р Ганка Янкова Художник на корицата: доц. д-р Младен Младенов ISBN: Издателство: ШУ „Епископ Константин Преславски“
Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен,2020
========================= „Книгата като учебник“ – използвам израза, с който Амелия Личева представя „Теория на литературата“ на Тери Игълтън1, за обозначаване и на моята книга заради отклоненията от обичайната структура на учебника, съответни според мен на променената ситуация на възприемане и учене, в която се търси лесен достъп до и достъпност (разбираемост) на информацията. „Основания и практики...“ може да изпълнява ролята на учебник по дисциплините, обясняващи и показващи прилагането на знанията по „методика на обучението по литература“ – текущата педагогическа практика и стажанската практика на филолозите, избрали професионалната квалификация „учител“.
На моите Учители и на най-големия от тях – Мама
СЪДЪРЖАНИЕ: Познание в топлата прегръдка на текста – проф. д-р Радослав Радев I. За ползите от четенето на литература (не само) в училище II. Някои основания на литературнообразователната методика 1. „Един сквилион отговори“ – методическият въпрос и неговите образователни решения в обучението по литература 2. Homo faber и/или homo ludens – раз/с/двояването на учителя по литература 3. „На работата лекото...“ или за образователните затруднения от информационните облекчения 4. Образоващите отношения на играта на образите (World of WordCraft) и образите в играта (World of WarCraft) 5. Мултимедийната презентация в представлението на урока по литература 6. За питането в литературния урок III. Възможни урочни практики 1. Усвояване на фолклорни и литературни жанрови модели в средната образователна степен: 1.1. Приказният модел и многообразието на вълшебните народни приказки 1.2. Епическият текст 1.2.1. Първи стъпки в света на романа – „Приказка без край“, М. Енде 1.2.2. Разпознаване на разказа – „Серафим“, Й. Йовков 1.2.3. Поетичният текст като проявление на лирическото светоотношение – „Хубава си, моя горо“, Л. Каравелов 2. Четене на литературата като дискурс (8. – 12. клас) 2.1. Литературата в културно-историческия контекст – първа гимназиална степен (8. – 10. клас) 2.1.1. Антична литература – 8. клас – Прехождането на мита в епоса: „Илиада“, Омир – Осъзнаване на индивида в общността: старогръцка лирика – От казване към показване: старогръцката драма и театър 2.1.2. Европейски Ренесанс – 8. клас – Романовото платно на Испанския ренесанс през неговата криза – „Дон Кихот“ на Сервантес – Английски ренесанс. Уилям Шекспир – поетичното и драматичното в изказването на хуманизма 2.1.3. Модернизъм – 9. клас – Символизъм 2.1.4. Българско възраждане – 9. клас – "История славянобългарска", Паисий Хилендарски 2.1.5. Нова българска литература – изграждане на културна идентичност – 10. клас – Патриарх или патриархална отживелица, Иван Вазов – Човешкото в социалното, „Гераците“, Елин Пелин – постсимволистичният свят на безнадеждността,„Зимни вечери“, Хр. Смирненски 2.2. Литературата и/в ценностите на съвременния свят – втора гимназиална степен (11. – 12. клас) 2.2.1. Вярата и Надеждата – обобщение на жанровата отличителност на поезията върху примери от Вапцаров 2.2.2. Изборът и раздвоението – за душите на Духа, „Две души“, Яворов Литература
Файлов архив
