Да изваеш свят от глина Романът „Глина“ на Виктория Бешлийска – паралелни прочити
Информация
Autor: Теодора Величкова-Старчева/Teodora Velichkova-Starcheva магистър Българска филология: Редакторство и коректорство Втора награда за критика на 42 Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев“
Научен ръководител: проф. д-р Евдокия Борисова
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ” ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ 2021 =============================
Всеки, който стои далеч от четенето на художествени текстове и от литературознанието, се счита за познал техните функции, изчерпвайки ги с въпроса: „Какво иска да ни каже авторът с творбата си“. Не основанието за подобно схващане е предмет на настоящия текст, а шансът и желанието да се съпоставят два прочита – на самия автор и на негов читател. Въпреки че Ролан Барт и Умберто Еко биха възроптали срещу подобно начинание, твърдейки, че авторът е най-несигурната инстанция на истината. А Флобер би добавил – авторът трябва да е като Бог, да вае свят (от глина) и да мълчи. Имам късмета и привилегията да познавам лично авторката на историческия роман „Глина“ - Виктория Бешлийска. С нея ни свързват студентските години. През 2000 г. попаднахме в една и съща (първа) група в специалността „Българска филология“ в Софийския университет. Спомням си добре и мисля, че трябва да бъде споменато, че тя беше приета с отлична оценка от Националната олимпиада по литература. Още тогава комисията беше провидяла в словото ѝ таланта. След завършването през 2005 г. контактът ни се свежда до определението „фейсбук приятели“, което всъщност често означава „далечни познати, проследяващи взаимно живота си и смяната на маските“. Знаех, че Виктория е за кратко колега учител, а после и редактор в едно издателство. Така преди време започнах да следя и нейния блог „По дирите на думите“, където тя грижливо събира и обяснява значението на остарели и забравени думи. Нейните страст и носталгия по остаряващото слово са заразни и блогът бързо печели почитатели, част от които са и източници на информация и вдъхновение. Един ден тя пътува до трънския край и намира себе си. Запленена от глинените експонати в Музея на керамиката в с. Бусинци, Виктория Бешлийска започва да проучва това кътче от България и неговите таланти събуждат нейния. Всичко това има за цел да изясни, че читателят в този текст - Теодора Величкова - познава студентката Виктория, но не познава писателя Виктория Бешлийска и ще чете романа ѝ безпристрастно, без очаквания, без предварителни ключове към дебютния ѝ текст и съпровождащите го интерпретации. От своя страна, на авторката са дадени само въпросите без отговорите на читателката, поместени тук…
Файлов архив
