Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
Новини

Начало -> Новини   
Разговор с Олег Ковачев

Разговор с Олег Ковачев
Валерия Голубкова разговаря с Олег Ковачев
“Когато играеш някаква роля се личи, а когато живееш ролята си - става хубаво”

В рамките на проекта “Шуменци с принос в националната и световна култура – творчески срещи”, на 23 октомври в Регионалната библиотека “Стилиян Чилингиров” в Шумен разговаряхме с нашия съгражданин Олег Ковачев. Малкият рицар Ваньо Стамов от филма “Рицар без броня”(1966 г.), днес е известният режисьор и оператор Олег Ковачев, създател на детско АРТ студио “Малки таланти ОК”. За своите филми той е носител на награди от Полша, Русия, Финландия и Франция. Притежател е и на престижния “Златен ритон”. В двудневната си програма в Шумен той представи два от филмите си: “Киното срещу властта” и “Незавършен разговор с Калата”, но намери време да отговори и на нашите въпроси.

Като дете сте били актьор, като възрастен сте вече режисьор. Известно е, че децата са много искрени и отворени към света и хората. Според собствения си опит как мислите, дали децата играят ролите си или ги преживяват?

Всички артисти, независимо дали са малки или големи, ако просто играят роли, не става хубаво. Те трябва да ги преживяват, независимо, дали в театъра или киното. На мен ми беше много лесно като дете, защото първо бях единственият от всички, който не се притесняваше от камерата. Сега повече се притеснявам. Всички други, чуеха ли: “Камера работи!” и моментално се забравяха текста или се изчервяваха или нещо друго. Докато на мен ми беше все едно дали снимат или не снимат и затова и ме харесаха. Затова, този филм “Рицар без броня” излязъл преди 52 години, се получи.

Защото детето, което бях аз, не играеше някаква роля, която му казват да играе. Просто играеше себе си. След това всяка година участвах в някакъв друг филм. И ставаше все по-трудно и по-трудно, защото пораствах и вече си давах сметка колко отговорно е това да бъдеш артист. Ангажиран е екип от сто човека, които трябва да съобразяват помежду си. И най-малка грешка се забелязва. Например ако объркаш текста. И в последния филм, в който участвах - “Трите смъртни гряха” - беше вече ужасно трудно. Бях на двайсетина години и тогава разбрах, че имам късмет, затова че не съм приет да уча актьорско майсторство. Мислел съм си, че като порасна ще бъда актьор и ще снимам филми. Ама… такива няма. Всеки трябва да играе в някакъв театър. Поне така беше при социализма. Затова аз реших аз да правя филмите. Попитахте ме за искрената игра: когато играеш някаква роля, това си личи, а когато живееш ролята си става хубаво и казват за тебе “ей, той много хубаво я изигра”. Обаче той я е изживял, а не изиграл.



от Admin, четвъртък, 26 октомври 2017 08:53, Коментари(0), прочети всички
Разговор с Николай Гундеров – поет и драматург, основател на експериментален театър „Синтез”

Разговор с Николай Гундеров Разговор с Николай Гундеров Една пиеса е като дете - трябва много да се грижите за него

Разговор с Николай Гундеров – поет и драматург, основател на експериментален театър „Синтез” и съосновател на ЕТ „Трифонов и Гундеров”. Николай е носител на много международни награди (от Швейцария, Париж, Прага, Варшава, Кладно, Бърно) за драматургия и поезия. Бил е главен драматург на Сатиричния театър „Алеко Константинов”, режисьор в Градски театър „Мост” (Чехия). Асистент в спектаклите на световноизвестни режисьори като Иржи Менцел, Олег Табаков, Юлия Огнянова. Режисьор,автор на пиеси и актьор. Носител на „Аскеер” за 2017 година за пиесата „Пробен срок”. Поводът за интервюто е второто представление на съавторската му пиеса „Хористи”(с Димитър Събов), взела наградата на конкурса „Нова българска драма” през 2014

Здравейте, поводът за нашата среща е втората премиера на спектакъла, който развълнува шуменските театрални духове и ентусиазира публиката. Това е „Хористи”, една пиеса, заради която Вие отново сте тук, в родния Шумен. Животът Ви, обаче, е пълен с пътешествия и работа предимно извън България. Следвайки собствените си преживявания как бихте характеризирали развитието на европейския театър?

Знаете ли, това е все едно да говорите за пчелния кошер. Вие може и да не познавате пчелите, но може да опитате от меда им. Това, което мога да кажа, е, че съм имал щастието и удоволствието да изпитвам сладостта от различните полети, ако говорим за пчелите, от различните им цветни „приноси”. Защото всеки театър, всяко изкуство, във всяка една различна страна, разбира се, по свой начин е уникално, интересно, интригуващо. Това, което мен ме впечетлява, са различните авторски прочити и най-вече фантазията. Когато едно театрално представление или спектакъл са направени с фантазия и въображение, това винаги е вълнуващо, без значение на географската територия, където се играе. Аз съм много доволен понякога и от работата си с българските колеги, защото знам, че в тях има силен темперамент и въображение. Понякога, обаче, изпитвам удоволствие като работя с чуждите актьори, защото знам, че това е обмяна на едно по-друго светоусещане, което само може да обогати човека.



от Admin, вторник, 10 октомври 2017 11:38, Коментари(0), прочети всички
Лицата на Истанбул - Фотоизложба на Мустафа Мехмедов Мустафов

Лицата на Истанбул - Фотоизложба на Мустафа Мехмедов Мустафов




от Admin, сряда, 12 април 2017 17:29, Коментари(0), прочети всички
Шуменци честват 140 години от рождението на Велико Дюгмеджиев

Шуменци честват 140 години от рождението на Велико Дюгмеджиев Шуменци честват 140 години от рождението на Велико Дюгмеджиев Преслава Цветанова, Девора Милчева, III курс Журналистика

Студенти от III курс, специалност Журналистика към Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ се включиха в подреждане на витрина с материали, свързани с живота и дейността на Велико Дюгмеджиев в Шуменската Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Благодарение на придобитите знания по дисциплината „Държавно устройство и политическа система на България до 1944 година“ и под ръководството на професор д-р Росица Ангелова, Девора Милчева и Преслава Цветанова създадоха тематична изложба по повод 140 годишнината от рождението на шуменския музикант и основоположник на българската оперета.

С помощта, предоставена от библиотекар Маня Микова, студентите имаха възможността да посетят отдел „Краезнание“ и да се запознаят отблизо с богатата библиография, свързана със значимото творчество на Велико Дюгмеджиев и неговия принос за читалищната дейност в град Шумен. Регионалната библиотека съставя библиография по повод 130 годишнината от рождението на видният деятел, основал хор „Родни звуци“ и негов пръв диригент.

Освен със своята музикална дейност, Дюгмеджиев е познат на широката общественост като пионер с активна гражданска позиция и член на Инспекторат по труда, който защитава правата на българските работници. Композиторът не стои встрани и от обществено-политическия живот в страната, пишейки множество тематични маршове като „Тържествуваща България“, „Маршът на българите“ и много други. Велико Дюгмеджиев е първият директор на Шуменския областен театър, а по-късно става и директор на „Нанчовата“ девическа гимназия по учебно-възпитателна работа.

В подредената витрина са включени книги и статии за живота на Дюгмеджиев, публикувани в периода 1906 – 2006 година. Тя дава възможност на обществеността в Шумен – музиканти и краеведи – да се запознаят с неговите музикални произведения, както и с текстове, посветени на живота и дейността му в града през първата половина на XX век.



от Admin, сряда, 12 април 2017 17:13, Коментари(0), прочети всички
„Фортисимо в клас” за ученици от Шумен

Интервюта три в едно: с Хари Ешкенази, Тео Елмазов и Елена Костадинова разговарят Преслава Цветанова, Девора Милчева и Евдокия Борисова





Артистичното лице на Фортисимо – актьорът от Народния театър Тео Елмазов

„Фортисимо клас” е една идея на цигуларя Хари Ешкенази за концерти със симфонична и модерна филмова музика. Инициативата е продължение на летните фестивали “Фортисимо фест”. Тази културна дейност, насочена към най-малките слушатели, се осъществява с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Идеята зад “Фортисимо фест“ и настоящото й трето издание в Шумен, представя на ученици от различни градове в страната класическата музика като изкуство и ги запознава с основните инструменти, участващи в класическия симфоничен оркестър. Освен мелодии на популярни класици, децата от Шумен бяха изненадани и от нетрадиционното симфонично звучене на мелодии от любими за тях компютърни игри и популярни сериали. Пъстрата музикална нишката от музика бе изтъкана още по-колоритно и нетрадиционно и с включването на инструмент от народното творчество - гъдулка, а залата ескалира градусът на емоциите си при появата на тийнзвездата Печенката - известна бийт бокс изпълнителка. Между другото, разбрахме след концерта от нашия състудент Ивайло Иванов, също бийт бокс музикант, че България става световен шампион по този тип музициране през 2012 година. Залата бе препълнена от ученици и преподаватели, а децибелите на аплодисментите и възторжените викове и овации бяха съпоставими единствено с рокконцерт на звезди от световна величина. Водещ на цялата музикална феерия бе актьорът Теодор Елмазов, превъплътен в ролята на извънземен, който опознава културата на планетата Зема, чрез запознаване с музикалните инструменти. И търсейки своя близък звук. Такъв се оказа звукът и почеркът на извънземно талантливата Печенка. И така започна разговорът ни – трите „стреляхме” с въпроси към тримата главни „виновници” за настоящия музикален празник.



от Admin, събота, 25 март 2017 15:40, Коментари(0), прочети всички
Да си заобичаш професията

Да си заобичаш професията Снежина Раева, ІІ Журналистика

Поредното издание на Практико-приложния семинар на Катедрата по журналистика и масови комуникации, с цел кариерно развитие на студентите в специалностите Журналистика и Връзки с обществеността, се проведе в събота, 18 март, във Варна. Този път доцент Евдокия Борисова реши да го изнесе извън Шумен, а за модератор беше поканена Мартина Костадинова. Тя е бивша студентка от първите випуски на специалността Журналистика в Шуменския университет. Сега е експерт Маркетинг и реклама в рекламната агенция на „Комюникорп” - ирландска компания, собственик на радиата „БГ Радио”, „Радио 1”, „Радио 1 Рок”, „Нова”, „Енерджи”, „Вероника” и радио и телевизия „Сити”.

Срещата бе уговорена на по чаша кафе, натурален сок и бутикови бонбони в култовото варненско Cafe-Mafe на бул. „Мария Луиза”, в непосредствена близост до офиса на компанията. Там Мартина започна да разказва за пътя, който е изминала, за да стигне днес дотук. А именно – от Математическата гимназия в Шумен, през Шуменския университет и бакалавърската степен по Журналистика и почти завършената магистратура по Икономика и мениджмънт пак там... През София, Португалия, Берлин, Франция и отново Варна, през вестник „Черно море” до „Комюникорп”. В студентската си младост, разказва тя, работила за вестник „Шуменски показател” – нейното истинско бойно кръщение в журналистиката, а след това и за малко в Радио Шумен. Точно стажът в радиото се оказал предимството ù пред множеството други кандидати във фирмата. „Когато чуха Радио Шумен, им подейства като вълшебна думичка – охо, имаш опит в радио, при това национално, ти си нашият човек! Не подценявайте радиото, колеги, радиото е велика медия, при цялата конкуренция си остава номер едно.” – внушава ни Мартина.

Тя сподели, че това, което я е изплашило в началото, е било не друго, а... елките. „Не, нямам предвид проф. Елка Добрева, а обикновените калкулатори. – срамежливо се усмихва Мартина. - Учих журналистика, за да избягам от математиката. После разбрах, че не е толкова страшно да сметнеш едно ДДС. И е интересно.”



от Admin, събота, 25 март 2017 15:22, Коментари(0), прочети всички
Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти

Доц. д-р Пенка Ватова, Институт за литература, БАН Доц. д-р Пенка Ватова, Институт за литература, БАН

Уникални документи на българската литературна класика – достъпни свободно в интернет пространството

В края на м. октомври 2016 г. Институтът за литература в партньорство с Националния литературен музей и Столична библиотека завърши проекта „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“, реализиран през последните 18 месеца по Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ с безвъзмездна помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Финалният културно-образователен продукт, който може да се намери на адрес http://bglitarchives.org, представлява осъществена мечта на всеки изследовател на литературната класика, на всеки преподавател в която и да е степен на родното образование, на всеки, който има специален интерес към архивни документи и автентични свидетелства. Постигната е основната цел на проекта – събиране, систематизиране, познавателно обогатяване, дигитализиране и съхраняване за поколенията на културното наследство на 13 българските литературни класици – Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов, както и популяризирането му сред широката общественост, създаването на свободен достъп до него и превръщането му в източник на информация, идеи и методологически стратегии за бъдещи културно-образователни продукти.

Интегралният културно-образователен продукт може да удовлетвори интереса към българското културно наследство на разнородна аудитория (широката общественост, учащи, специалисти, социални групи в неравностойно положение, българските училища в чужбина). На първо място, разбира се, той включва уеб базирано дигитално хранилище, което наброява 206 700 дигитални копия и е структурирано в 16 раздела, като структурата му е съобразена със спецификата на формираните дигитални фондове – около личностите на 13-те класици, детски периодични издания от края на ХІХ в. докъм края на Втората световна война; фотоархив на Института за литература и ромска култура на ХХ век.



от Admin, вторник, 07 февруари 2017 18:09, Коментари(0), прочети всички
Национална научна конференция на тема Непосилната лекота на свободата. Сто години от рождението на Иван Пейчев.



Катедрата по история и теория на литературата във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет организира Национална научна конференция на тема Непосилната лекота на свободата. Сто години от рождението на Иван Пейчев. Научната проява е част от националните чествания по случай годишнината на поета и е подготвена в сътрудничество с Община Шумен и Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров”.

Официалното откриване на конференцията е на 9 декември 2016 г. от 9. 00 часа в Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров” - Шумен.



от Admin, понеделник, 05 декември 2016 16:08, Коментари(0), прочети всички
Lexicogrammar of V_hand(s) Collocations

Представяне на книгата на доц. д-р Теменужка Сеизова-Нанкова „Lexicogrammar of V_hand(s) Collocations" на 30 ноември 2016 г. от 11.00 часа в 312 зала на К2



TABLE OF CONTENTS

Author: Temenuzhka Seizova-Nankova



от Admin, събота, 12 ноември 2016 22:15, Коментари(0), прочети всички
Студенти от специалност "Фотография и реклама" запечатаха Родопите във фотоизложба

Студенти от специалност Фотография и реклама запечатаха Родопите във фотоизложба Един от най-известните скални феномени в Рило-Родопският масив – Чудните мостове, имаха възможността да посетят студентите от магистърска програма "Фотография и реклама" към Катедрата по журналистика и масови комуникации в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Целта на фотопленера, организиран от ръководителят на програмата доц. д-р Пламен Шуликов, беше студентите да опознаят отблизо автентичните планински релефи и да запечатат преживяването във фотоизложба, която ще бъде представена в университета през месец декември.

В първия ден след пристигането си в Западните Родопи, те разгледаха отблизо местността Чудни мостове - скален феномен, разположен в карстовата долина на река Еркюприя на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Феноменът е резултат от активната карстова дейност на реката в мощните мрамори на рида Чернатица. Скалните чудеса са се образували под влиянието на река Дълбок дол, която е създала голяма водна пещера. Впоследствие таванът на отделни места се срутил, разкривайки каньоновидната долина на реката и останалите здрави части на пещерата, оформили огромните скални сводове.

Галерия със снимки от събитието




от Admin, сряда, 02 ноември 2016 13:04, Коментари(0), прочети всички
6 Страници 1 2 3 4 5 ... Последна »


<->
Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика