Поредното издание на Практико-приложния семинар на Катедрата по журналистика и масови комуникации, с цел кариерно развитие на студентите в специалностите Журналистика и Връзки с обществеността, се проведе в събота, 18 март, във Варна. Този път доцент Евдокия Борисова реши да го изнесе извън Шумен, а за модератор беше поканена Мартина Костадинова. Тя е бивша студентка от първите випуски на специалността Журналистика в Шуменския университет. Сега е експерт Маркетинг и реклама в рекламната агенция на „Комюникорп” - ирландска компания, собственик на радиата „БГ Радио”, „Радио 1”, „Радио 1 Рок”, „Нова”, „Енерджи”, „Вероника” и радио и телевизия „Сити”.
Срещата бе уговорена на по чаша кафе, натурален сок и бутикови бонбони в култовото варненско Cafe-Mafe на бул. „Мария Луиза”, в непосредствена близост до офиса на компанията. Там Мартина започна да разказва за пътя, който е изминала, за да стигне днес дотук. А именно – от Математическата гимназия в Шумен, през Шуменския университет и бакалавърската степен по Журналистика и почти завършената магистратура по Икономика и мениджмънт пак там... През София, Португалия, Берлин, Франция и отново Варна, през вестник „Черно море” до „Комюникорп”. В студентската си младост, разказва тя, работила за вестник „Шуменски показател” – нейното истинско бойно кръщение в журналистиката, а след това и за малко в Радио Шумен. Точно стажът в радиото се оказал предимството ù пред множеството други кандидати във фирмата. „Когато чуха Радио Шумен, им подейства като вълшебна думичка – охо, имаш опит в радио, при това национално, ти си нашият човек! Не подценявайте радиото, колеги, радиото е велика медия, при цялата конкуренция си остава номер едно.” – внушава ни Мартина.
Тя сподели, че това, което я е изплашило в началото, е било не друго, а... елките. „Не, нямам предвид проф. Елка Добрева, а обикновените калкулатори. – срамежливо се усмихва Мартина. - Учих журналистика, за да избягам от математиката. После разбрах, че не е толкова страшно да сметнеш едно ДДС. И е интересно.”
Доц. д-р Пенка Ватова, Институт за литература, БАН
Уникални документи на българската литературна класика – достъпни свободно в интернет пространството
В края на м. октомври 2016 г. Институтът за литература в партньорство с Националния литературен музей и Столична библиотека завърши проекта „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“, реализиран през последните 18 месеца по Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ с безвъзмездна помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Финалният културно-образователен продукт, който може да се намери на адрес http://bglitarchives.org, представлява осъществена мечта на всеки изследовател на литературната класика, на всеки преподавател в която и да е степен на родното образование, на всеки, който има специален интерес към архивни документи и автентични свидетелства. Постигната е основната цел на проекта – събиране, систематизиране, познавателно обогатяване, дигитализиране и съхраняване за поколенията на културното наследство на 13 българските литературни класици – Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов, както и популяризирането му сред широката общественост, създаването на свободен достъп до него и превръщането му в източник на информация, идеи и методологически стратегии за бъдещи културно-образователни продукти.
Интегралният културно-образователен продукт може да удовлетвори интереса към българското културно наследство на разнородна аудитория (широката общественост, учащи, специалисти, социални групи в неравностойно положение, българските училища в чужбина). На първо място, разбира се, той включва уеб базирано дигитално хранилище, което наброява 206 700 дигитални копия и е структурирано в 16 раздела, като структурата му е съобразена със спецификата на формираните дигитални фондове – около личностите на 13-те класици, детски периодични издания от края на ХІХ в. докъм края на Втората световна война; фотоархив на Института за литература и ромска култура на ХХ век.
Катедрата по история и теория на литературата във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет организира Национална научна конференция на тема Непосилната лекота на свободата. Сто години от рождението на Иван Пейчев. Научната проява е част от националните чествания по случай годишнината на поета и е подготвена в сътрудничество с Община Шумен и Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров”.
Официалното откриване на конференцията е на 9 декември 2016 г. от 9. 00 часа в Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров” - Шумен.
Представяне на книгата на доц. д-р Теменужка Сеизова-Нанкова „Lexicogrammar of V_hand(s) Collocations" на 30 ноември 2016 г. от 11.00 часа в 312 зала на К2
Един от най-известните скални феномени в Рило-Родопският масив – Чудните мостове, имаха възможността да посетят студентите от магистърска програма "Фотография и реклама" към Катедрата по журналистика и масови комуникации в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Целта на фотопленера, организиран от ръководителят на програмата доц. д-р Пламен Шуликов, беше студентите да опознаят отблизо автентичните планински релефи и да запечатат преживяването във фотоизложба, която ще бъде представена в университета през месец декември.
В първия ден след пристигането си в Западните Родопи, те разгледаха отблизо местността Чудни мостове - скален феномен, разположен в карстовата долина на река Еркюприя на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Феноменът е резултат от активната карстова дейност на реката в мощните мрамори на рида Чернатица. Скалните чудеса са се образували под влиянието на река Дълбок дол, която е създала голяма водна пещера. Впоследствие таванът на отделни места се срутил, разкривайки каньоновидната долина на реката и останалите здрави части на пещерата, оформили огромните скални сводове.
Участниците ще имат възможността да представят свои изследвания върху ранната християнска култура и на съпътстващите етнокултури: да представят хипотези за първоначалния състав и особености на книжнината, за ранната материална култура, за спецификата на социумите в Първата българска държава.
Студентска архиографска експедиция се проведе в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив и така бе възстановена традицията да се посещават различни обекти в страната като Рилския манастир и Троянския манастир. В експедицията участваха четвъртокурсници от специалността „Българска филология” във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Ръководител бе деканът на Факултета по хуманитарни науки проф. д-р Веселин Панайотов.
В хода на работата са изследвани ръкописи и старопечатни книги. Между тях са три павликянски ръкописа, написани на бързопис с латински букви, един от които е неизвестен на научната общност. Работата по тях ще продължи.
В културната програма студентите са посетили исторически забележителности и музеи в Пловдив.
Серия от тематични изследвания в областта на медиите, информационните феномени, свързани с масовата култура, и трансформациите в областта на средствата за масова информация, връзките с обществеността и рекламата.
