Интервюта три в едно: с Хари Ешкенази, Тео Елмазов и Елена Костадинова разговарят Преслава Цветанова, Девора Милчева и Евдокия Борисова
Артистичното лице на Фортисимо – актьорът от Народния театър Тео Елмазов
„Фортисимо клас” е една идея на цигуларя Хари Ешкенази за концерти със симфонична и модерна филмова музика. Инициативата е продължение на летните фестивали “Фортисимо фест”. Тази културна дейност, насочена към най-малките слушатели, се осъществява с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Идеята зад “Фортисимо фест“ и настоящото й трето издание в Шумен, представя на ученици от различни градове в страната класическата музика като изкуство и ги запознава с основните инструменти, участващи в класическия симфоничен оркестър. Освен мелодии на популярни класици, децата от Шумен бяха изненадани и от нетрадиционното симфонично звучене на мелодии от любими за тях компютърни игри и популярни сериали. Пъстрата музикална нишката от музика бе изтъкана още по-колоритно и нетрадиционно и с включването на инструмент от народното творчество - гъдулка, а залата ескалира градусът на емоциите си при появата на тийнзвездата Печенката - известна бийт бокс изпълнителка. Между другото, разбрахме след концерта от нашия състудент Ивайло Иванов, също бийт бокс музикант, че България става световен шампион по този тип музициране през 2012 година. Залата бе препълнена от ученици и преподаватели, а децибелите на аплодисментите и възторжените викове и овации бяха съпоставими единствено с рокконцерт на звезди от световна величина. Водещ на цялата музикална феерия бе актьорът Теодор Елмазов, превъплътен в ролята на извънземен, който опознава културата на планетата Зема, чрез запознаване с музикалните инструменти. И търсейки своя близък звук. Такъв се оказа звукът и почеркът на извънземно талантливата Печенка. И така започна разговорът ни – трите „стреляхме” с въпроси към тримата главни „виновници” за настоящия музикален празник.
Поредното издание на Практико-приложния семинар на Катедрата по журналистика и масови комуникации, с цел кариерно развитие на студентите в специалностите Журналистика и Връзки с обществеността, се проведе в събота, 18 март, във Варна. Този път доцент Евдокия Борисова реши да го изнесе извън Шумен, а за модератор беше поканена Мартина Костадинова. Тя е бивша студентка от първите випуски на специалността Журналистика в Шуменския университет. Сега е експерт Маркетинг и реклама в рекламната агенция на „Комюникорп” - ирландска компания, собственик на радиата „БГ Радио”, „Радио 1”, „Радио 1 Рок”, „Нова”, „Енерджи”, „Вероника” и радио и телевизия „Сити”.
Срещата бе уговорена на по чаша кафе, натурален сок и бутикови бонбони в култовото варненско Cafe-Mafe на бул. „Мария Луиза”, в непосредствена близост до офиса на компанията. Там Мартина започна да разказва за пътя, който е изминала, за да стигне днес дотук. А именно – от Математическата гимназия в Шумен, през Шуменския университет и бакалавърската степен по Журналистика и почти завършената магистратура по Икономика и мениджмънт пак там... През София, Португалия, Берлин, Франция и отново Варна, през вестник „Черно море” до „Комюникорп”. В студентската си младост, разказва тя, работила за вестник „Шуменски показател” – нейното истинско бойно кръщение в журналистиката, а след това и за малко в Радио Шумен. Точно стажът в радиото се оказал предимството ù пред множеството други кандидати във фирмата. „Когато чуха Радио Шумен, им подейства като вълшебна думичка – охо, имаш опит в радио, при това национално, ти си нашият човек! Не подценявайте радиото, колеги, радиото е велика медия, при цялата конкуренция си остава номер едно.” – внушава ни Мартина.
Тя сподели, че това, което я е изплашило в началото, е било не друго, а... елките. „Не, нямам предвид проф. Елка Добрева, а обикновените калкулатори. – срамежливо се усмихва Мартина. - Учих журналистика, за да избягам от математиката. После разбрах, че не е толкова страшно да сметнеш едно ДДС. И е интересно.”
Доц. д-р Пенка Ватова, Институт за литература, БАН
Уникални документи на българската литературна класика – достъпни свободно в интернет пространството
В края на м. октомври 2016 г. Институтът за литература в партньорство с Националния литературен музей и Столична библиотека завърши проекта „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“, реализиран през последните 18 месеца по Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ с безвъзмездна помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Финалният културно-образователен продукт, който може да се намери на адрес http://bglitarchives.org, представлява осъществена мечта на всеки изследовател на литературната класика, на всеки преподавател в която и да е степен на родното образование, на всеки, който има специален интерес към архивни документи и автентични свидетелства. Постигната е основната цел на проекта – събиране, систематизиране, познавателно обогатяване, дигитализиране и съхраняване за поколенията на културното наследство на 13 българските литературни класици – Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов, както и популяризирането му сред широката общественост, създаването на свободен достъп до него и превръщането му в източник на информация, идеи и методологически стратегии за бъдещи културно-образователни продукти.
Интегралният културно-образователен продукт може да удовлетвори интереса към българското културно наследство на разнородна аудитория (широката общественост, учащи, специалисти, социални групи в неравностойно положение, българските училища в чужбина). На първо място, разбира се, той включва уеб базирано дигитално хранилище, което наброява 206 700 дигитални копия и е структурирано в 16 раздела, като структурата му е съобразена със спецификата на формираните дигитални фондове – около личностите на 13-те класици, детски периодични издания от края на ХІХ в. докъм края на Втората световна война; фотоархив на Института за литература и ромска култура на ХХ век.
Катедрата по история и теория на литературата във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет организира Национална научна конференция на тема Непосилната лекота на свободата. Сто години от рождението на Иван Пейчев. Научната проява е част от националните чествания по случай годишнината на поета и е подготвена в сътрудничество с Община Шумен и Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров”.
Официалното откриване на конференцията е на 9 декември 2016 г. от 9. 00 часа в Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров” - Шумен.
Представяне на книгата на доц. д-р Теменужка Сеизова-Нанкова „Lexicogrammar of V_hand(s) Collocations" на 30 ноември 2016 г. от 11.00 часа в 312 зала на К2
Един от най-известните скални феномени в Рило-Родопският масив – Чудните мостове, имаха възможността да посетят студентите от магистърска програма "Фотография и реклама" към Катедрата по журналистика и масови комуникации в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Целта на фотопленера, организиран от ръководителят на програмата доц. д-р Пламен Шуликов, беше студентите да опознаят отблизо автентичните планински релефи и да запечатат преживяването във фотоизложба, която ще бъде представена в университета през месец декември.
В първия ден след пристигането си в Западните Родопи, те разгледаха отблизо местността Чудни мостове - скален феномен, разположен в карстовата долина на река Еркюприя на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Феноменът е резултат от активната карстова дейност на реката в мощните мрамори на рида Чернатица. Скалните чудеса са се образували под влиянието на река Дълбок дол, която е създала голяма водна пещера. Впоследствие таванът на отделни места се срутил, разкривайки каньоновидната долина на реката и останалите здрави части на пещерата, оформили огромните скални сводове.
Участниците ще имат възможността да представят свои изследвания върху ранната християнска култура и на съпътстващите етнокултури: да представят хипотези за първоначалния състав и особености на книжнината, за ранната материална култура, за спецификата на социумите в Първата българска държава.
Студентска архиографска експедиция се проведе в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив и така бе възстановена традицията да се посещават различни обекти в страната като Рилския манастир и Троянския манастир. В експедицията участваха четвъртокурсници от специалността „Българска филология” във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Ръководител бе деканът на Факултета по хуманитарни науки проф. д-р Веселин Панайотов.
В хода на работата са изследвани ръкописи и старопечатни книги. Между тях са три павликянски ръкописа, написани на бързопис с латински букви, един от които е неизвестен на научната общност. Работата по тях ще продължи.
В културната програма студентите са посетили исторически забележителности и музеи в Пловдив.
Серия от тематични изследвания в областта на медиите, информационните феномени, свързани с масовата култура, и трансформациите в областта на средствата за масова информация, връзките с обществеността и рекламата.
