Множество студенти, ученици, и преподаватели наблюдаваха слънчевото затъмнение от обсерваторията на Шуменския университет вчера, на 20 март. То започна в 10:42 минути, а моментът на най-голяма фаза бе в 11:49 минути, когато луната закри 53% от слънчевия диск. Организатори на събитието бяха Студентското астрономическо общество към Шуменския университет и Регионалният академичен център. Активно беше и медийното присъствие на централни и местни новинарски медии като ТВ 7 Нюз, Нова Телевизия, БТВ, Шуменска телевизия, Шум.Бг и др. Интересът към Шумен е неслучаен, той е провокиран от авторитетното присъствие на Шуменската астрономическа школа в научните среди на физико-астрономическите науки у нас и в чужбина. Този авторитет е подхранван и от спомена за покойния проф. В. Шкодров, бивш ректор на университета, но и от днешното завидно състояние на научното звено и неговите питомци – студенти и докторанти.
Катедрата по журналистика и масови комуникации има удоволствието да ви покани на поредното издание на Практико-приложния семинар по журналистика и ПР, което ще се състои на 30 март от 13.00 часа в 219 аудитория на Ректората на Шуменския университет.
Темата е "Професия външнополитически репортер". Гост-лектор е очарователното и смело лице на горещите новини зад граница на Българската Национална Телевизия, журналистката Тоня Димитрова.
Тоня Димитрова е завършила Шуменския университет, специалност Английска филология. Има повече от десетгодишен стаж в телевизията, като сферата на професионалните й интереси е международната политика. Публиката я познава от репортажите й от Киевския майдан, кореспонденциите и новините й от Бурса, Пекин, Брюксел и др. Тя отразяваше и коментираше активно посещението на американския държавен секретар Джон Кери в България. Вратите на събитието са отворени за всички, заповядайте със своите въпроси към Тоня Димитрова!
Вчера, навръх Баба Марта, последните аграрни остатъци от езическа радост у мен се размиха сред траурния марш в Москва, където две еднакво пълноводни реки, вода и народ, течаха тихо, неумолимо, успоредно. Не съм стъпвал там от 26 години. Спомням си, че по онова време аспирантката на Рикардо Пикио – Асунта Карито, която беше на специализация в МГУ за няколко месеца, ми каза: „Никога вече няма да стъпя в нецивилизована страна.” Макар и с характерната напевност на италианския си акцент, тя го каза на добър български и може би тъкмо това ме смути тогава. Прозвуча ми и презрително-високомерно, и като изречено на чужд език, вероятно защото отдавна не бях се връщал в България.
Впрочем, да възприема адекватно подобна реплика бях вече подготвен от Ж.-Ж. Русо, който пише, че русите никога няма да станат наистина цивилизовани, тъй като твърде рано и твърде несъзрели за това са приели даровете на европейската цивилизация. Дали заради амфиболизма на паронимията „руси - Русо”, не съм сигурен, но оттогава пазя известен скепсис към мненията и на двамата - на дребничката като наполитанска маслина Асунта и великия като швейцарски гвардеец Жан-Жак. Обемът на съмнението ту се раздува, както това се случваше по времето на „Огоньок”, „Иван Чонкин”, Г. Хазанов, М. Жванецки, А. Розенбаум, Л. Рубинщейн и свободните митинги от кратката илюзия „Горбачов-Елцин”, ту се свива и се превръща в безсилно, безволево доверие, събудено за кратко от пуча на чугунените глави и заживяло, както довчера ми се струваше, вечен живот с „пришествие”-то (простете русизма, но ми харесва като красноречив пароним на „нашествие”) на достойния им приемник Путин.
Накратко, дългата епоха „Пуч-Путин”, чието име звучи неприлично дори и на васален български, твърде често ме връщаше към онази къса реплика, изречена от деветото дете на наполитанския производител на маслини. И, подобно на девета вълна, обезсърчаващите думи на изтърсака пометоха относително хармоничните ми тогавашни представи за света. Остатъците от това поражение съхраниха своя невдъхновителен облик до… вчера. До вчера, когато сред огромното множество на московския траурен митинг разпознах М. О. Чудакова и Л. Рубинщейн. Тогава в моите очи тълпата изведнъж се сдоби с лице. И то какво! Умно, одухотворено, обърнато с надежда към „залеза на Европа” и украсено с дискретния, едва уловим белег на презрение към простащината, шинела и каскета. Вече имам надежда за Русия. Случайно или не, не зная, но, събудена от човек с фамилия Немцов, искам да вярвам, че руската надежда е обърната на запад. На украински тази Надежда днес носи фамилия Савченко. Дано това е надежда и за нас.
Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" & Факултет по хуманитарни науки представят магистърската програма Балканистика
Завършилите специалността “Балканистика” могат да се реализират като: ■ балканист-филолог ■ преподавател по балкански литератури; ■ журналист и рекламист в балкански медии; ■ туроператор в сферата на туризма и бизнеса; ■ офис мениджър в търговска и туристическа компания; ■ музеен работник; ■ кореспондент в балканска медия и медиен критик по балкански въпроси; ■ научен работник, архивен специалист в балкански архиви; ■ изкуствовед в темата „Балкани”.
Висококвалифицирани преподаватели в областта на: ● Съвременни Балкани ● Балкански езици ● Балкански култури ● Балканска музика ● Балканско Кино ● Литератури ● Балкански медии ● Етнология ● Идентичности
Официалното откриване на Фотографското студио с постоянна галерия "1/7" на Катедрата по журналистика и масови комуникации се предвижда за 21 май, патронния празник на Шуменския университет. Събитието е насрочено за 11 часа, в сградата на Ректората, на 5 етаж. Вчера се проведе „генералната му репетиция”. Студенти от специалностите Журналистика и Връзки с обществеността и преподаватели от катедрата по журналистика се събраха почти импровизирано на глътка уиски и скромна почерпка да уважат третата самостоятелна изложба на своя любим преподавател – доцент Пламен Шуликов, който води курса по дисциплината Пресфотография в катедрата. Изложбата е озаглавена "На хубавия син... Лондон", и съдържа 50 художествени фотоизображения и колажи, запечатали красиви мигове от живота на коледния Лондон, 2013. Куратор си е самият автор, който се довери и на изискания вкус на своята млада колежка Десислава Иванова, която му помогна в подредбата на фотоплатната. Скъпи гости на събитието бяха професор Веселин Панайотов и професор Христо Трендафилов от катедрата по теория и история на литературата – ценители на визуалните изкуства и наши добри приятели. Те споделиха своите проникновени, критични и възторжени оценки за фотоплатната, а студентите моментално забелязаха изразителната им визия – и ги превърнаха във фотомодели.
Всъщност откриването на изложбата щеше да бъде доста по-рано, но съзнателно се позабави поради сбъдването на една отколешна мечта – новото учебно фотостудио на специалността. Конкретната му реализация се осъществи, благодарение на активните съвместни усилия (и ината) на ръководителя на катедрата доцент Юрий Проданов, на самия Пламен Шуликов и на известния в национален и международен мащаб шуменски фотограф Ивайло Сакелариев – ценен приятел и неформален участник в образователния процес на катедрата. Всички работят от месеци по проект на университета под надслов "Образованието в ШУ - в служба на бизнеса и знанието", а финансирането по закупуване на фотографска техника и оборудване бе любезно и навременно осигурено от университета с личната намеса на Ректорското ръководство и специално - професор Георги Колев.
След приключването на проекта работата в студиото ще продължи с рутинната фотографска дейност на студенти и преподаватели, която цели превръщането на идеята "1/7" (началото й реално ще бъде поставено на 21-ви) в постоянна експозиция на студентски и преподавателски фототворби. Те ще бъдат излагани в рамките на 7 дни на 5 етаж и ще бъдат периодично подменяни с нови. Така студентите ще имат възможност да се обучават, да бъдат оценявани, а творчеството им широко популяризирано, защото достъпът до фотоизображенията е абсолютно свободен. От есента на 2014 стартира и нова магистърска програма на Катедрата по журналистика - "Пресфотография и реклама", която вече е преподавателски и технически осигурена. Очакваме всички запалени по фотографското изкуство или амбицирани да се занимават професионално с реклама да се присъединят към академическия и артистичния ни екип!
С награда за научно творчество от ХV-тата национална конференция на Бургаския свободен университет (26 март, 2014 година) си тръгна докторантът от Катедрата по журналистика и масови комуникации Владимир Росенов Василев. Той се представи в направление Обществени комуникации (връзки с обществеността и журналистика), Психология, Социални дейности. Студенти и докторанти от университетите в страната представиха свои иновационни научни разработки в общо 11 тематични направления. Първата награда отнесоха студентите на УНСС – София. Сред наградените участници в направление Обществени комуникации са студенти, магистри и докторанти от БСУ, Пловдивския университет и Шуменския университет. Сред темите, заинтригували научното жури и публиката в Бургас бяха теми като: „Изкуството да имаш последователи: проекция на лидера на мнение в/ извън медиите” (на творчески студентски екип от УНСС); „Да построим, да разрушим, да прескочим стената – предизвикателствата пред едно студентско радиопредаване”; „ Проучване на нагласите на потребителите в социалните мрежи преди изборите за Европарламент” (на студенти и докторанти от БСУ); „Пазенето/разкриването/ на тайни и изричането на лъжи: Преценка за моралното развитие и отчитане на последиците от Аз-а” (авторката бе от Пловдивския университет). Темата на Владимир „Виралната реклама в интернет” привлече изключително вниманието със своята необследваност и убедителна практическа аргументация на автора, посветен в опита на интернет технологиите. Владимир Василев е докторант на доц. д-р Пламен Шуликов и двамата работят в областта на теорията на рекламата и иновациите в рекламната комуникация. Владимир е създател и модератор на сайта за литература и научно творчество към Факултета за хуманитарни науки – Литермедия.
"Митологеми "съдба" и "смърт" в епоса "Книгата за Деде Коркут"" Автор: Неврие Чуфадар Шумен 2013
Цитат • Резюме
В книгата се разглеждат митологемите "Съдба" и "Смърт" в епоса „Книгата на Деде Коркут”. Чрез система от структурообразуващи мотиви е представена времевата и пространствена структура на епоса, в която се разгръщат жизнените пътища на неговите герои. Представени са вижданията за съдбата и смъртта при огузите, за които са характерни както размити граници между живата и неживата природа, така и между живота и смъртта. Показано е, че съдбата и смъртта при огузите няма персонифициран характер. Първоначалните представи характерни за тенгризма, за добрата съдба се базират върху наличие или отсъствие на кут — жизнена сила. По-късните представи за добър живот, под влияние на исляма се свързват с изреченото и написаното слово. За картината на света на огузите е характерно отсъствие на персонифицирана съдба и смърт, но като техни актанти фигурират архетипните елементи — Вода, Дърво, Камък, Огън. Под влияние на исляма се формират представите за актант на смъртта, действащ по волята на Танръ-Аллах ангела на смъртта — архангел Азраил.