На 10-ти юни в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен нова поетическа книга събра обичащите поезията и изкуството, сред които членове на Дружеството на писателите, журналисти, учители, представители на академичната общност. Авторът е Пламен Шуликов (доцент по журналистика в Шуменския университет), а стихосбирката (издание на Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2013) носи малко претенциозното и озадачаващо заглавие „Quintaptich”. „Пет поеми” – та време за поезия ли е днес, още повече – епическа? Имаме ли повече сили за класически жестове, за модерни интертексти и постмодерни експерименти с езика? На тези сериозни литературно-социологически въпроси се опитаха да отговорят участниците в дискусията, подета след солидното критико-стиховедско встъпление на авторитетния редактор на поемите професор Яни Милчаков, име, което не се нуждае от представяне. Представяме ви в пълнота неговото критическо експозе.
Проф. Яни Милчаков: Стихосбирката Quintaptich на Пламен Шуликов можем да осмислим като явление. Затова небаналното събитие, което ни е събрало, ще трябва да започне с няколко изречения, които всеки слушател на курс по история на изкуството би си припомнил. Когато тази книга се създаваше и стана факт в литературата ни, всеки, който е чел работите на Пламен Шуликов, се замисля за един хилядолетен спор, в който тази стихосбирка казва своята оригинална дума. Става дума за вековния спор дали поетът се ражда или се създава. Цели епохи изграждат конфронтацията помежду си и се наричат било класицисти и романтици, било модернисти и традиционалисти, около две противопоставени тези. Първата е рационалистичната, според която поезията е прилежно изучена граматика, стихотворна техника и разбира се - образност. Докато другите твърдят, че поезията е спонтанен изблик на чувствата, незадържана от нищо енергия да се кажат истините за света и човека от дълбините на собствената душа. Аргументите и на едната, и на другата страна не са неверни, но за съжаление, като всяка доктрина, са едностранчиви. Едната казва, че Ботев избухва в бунтовническия си плам, другата казва – да, но все пак той не е измислил осмосричника в „На прощаване“. Така вървят нещата до към новото време, когато едната епоха носи името здрава и разумна, а другата - болна и неразумна.
Новата поредица "Митове и легенди" на издателство "Стандарт" обещава да бъде сред хитовете на "Пролетния базар на книгата", който ще бъде открит утре в НДК. На щанд номер 41 любознателните читатели могат да намерят другите особено интересни книги от поредиците "Големите мистерии" и "Големите тайни", творбите на Димитър Недков "Знакът на българина" и "33 - Заплахата Дан Браун", томчето "100 причини да се гордеем, че сме българи", съвместен проект на издателството и фондацията "Българска гордост", който постави началото на серията "Библиотека за ученика". В НДК издателството представя още своя онлайн книжен магазин и поетичното бижу на Иван Матанов "Не споменавай морето". На панаира всеки може да направи заявка за томчетата на "Стандарт".
София. Демокрацията и бумът в ИТ сектора захраниха речника ни с над 5000 думи, разказва Атанаска Атанасова от Института за български език на БАН. Поне толкова фигурират в последния "Речник на новите думи", издаден от езиковедите. 4300 от тях са напълно нови, проникнали у нас най-вече от английския или създадени от заети думи на българска почва.
Останалите 700 са съществували в езика и преди, но динамичните промени в живота ни вече са им придали нови значения. Сред тях са "вирус", "гербер", "мравка" и "люспа" - първата дошла от света на компютрите, а останалите - от политическия живот. Това са и двата сектора, които най-често захранват езика ни с нови думи, следвани от икономиката, финансите, изкуството и спорта. "Мравка" в новото си значение е член на вътрешнопартийна опозиция, а люспата е човек, вече отделил се от собствената си партия поради идейно несъгласие с нея.
Част от тези значения обаче бяха актуални само на определен етап от политическия живот - при един от многото разпади на СДС, а напоследък вече са започнали да се изтриват от езика ни. Защото не всички нови думи се заселват в него задълго - някои имат краткотраен живот, предопределен от определени събития, и след това се забравят. Някои дори не успяват да доживеят да видят следващо издание на речника.
По препоръка на ЕК до 2015 година България трябва да предостави на Европейската дигитална библиотека 267 хиляди записа. В момента броят им е около 60 000. Това съобщи днес директорът на Регионалната библиотека във Варна Емилия Милкова.
Тя и представителят на фондация "Европеана" Елинор Кени представиха проектът Европеана по време на честванията по случай 130-годишнината на културната институция в крайморския град.
Данни на Европеана предоставят библиотеки, музеи, галерии от целия континент, посочи Кени. По думите й в момента записите в дигиталното пространство надхвърлят 26 милиона. Те са предоставени от повече от 2 200 културни институции. Информацията е достъпна на 31 различни езика. Сред записите има книги, вестници, снимки, картини, музика, филми, писма, архивни документи. Кени посочи, че през следващия месец Европеана ще разполага с нов портал, посветен на европейската мода. Освен това текат усилени разговори с Ватикана, чиято библиотека също ще изпраща записи за общоевропейската дигитална културна институция.
Кени разказа, че първият партньор на Европеана в България е Варненската библиотека. Началото на отношенията е поставено през 2008 година. В момента чрез библиотеката в крайморския град в Европеана постъпва информация и от културните институти в Добрич, Русе, Стара Загора и Хасково. (Стандарт)
Население: 54 Надм. височина: 694 m Землище: 6,912 km²
Благоевград. Находчивите жители на благоевградското село Делвино привличат наши и чужди туристи с библиотека. Те водят гостите на селището в читалнята, където им показват различни заглавия на класици от българската и световната литература. "С нашенците си спретваме и литературни четения. Всички са учудени, че в селото ни няма нито лекар, нито училище, нито магазин, но пък има библиотека. Това е така, защото без книги не можем", категорични са делвинските баби. Дамите от третата възраст са най-активни в литературните седянки. Навръх празници те се събират в читалнята и четат избрани произведения.
"Няма нищо по-хубаво от поезията на Ботев и Вазов, на Яворов и Дебелянов. Много харесваме и разказите за българския селянин на Йордан Йовков и Елин Пелин", твърдят в един глас пенсионерките. Преди близо 6 години те се прочуха с големия си мерак да се направят библиотека и читалня в селото. Да я ползват хем те, хем децата и внуците им, когато са им на гости. Тогавашната кметица Добринка Александрова веднага им осигури помещение в кметството, където да редят томовете книги. Щом разбраха за желанието им да четат, от министерството на културата, асоциация "Българска книга" и издателство "Захарий Стоянов" им подариха 300 тома съвременна литература. Пенсионерките искат да докажат на гражданите, че изкуството има място и на село. А благодарение на него пък в Делвино идват все повече туристи.
"Масовите комуникации в информационното общество" от авторски колектив ISBN: 978-954-400-737-9 Страници: 228 Издателство: "Фабер"
Цитат • Вместо предговор (откъс)
Сборникът с научни студии и статии, обединени от темата „Масовите комуникации и информационното общество“, е втори в поредицата „Серия обществени комуникации“ след началото, поставено със заглавието „Изследване на медиите“ (2011 г.). Формулирано по този начин, изследователското поле на публикациите в сборника се простира между две дадености, определили цивилизационното развитие в последното столетие и сложили своя характерологичен отпечатък върху началото и края на изминалия ХХ век. На първо място тук става дума за масовите комуникации – резултат от индустриалната революция, белязала едно отдавна отзвучало краевековие, и за тяхното значение по отношение на глобални идеологически, социални и икономически процеси. Става въпрос и за това, как точно масовите комуникации интензифицират общественото развитие, за да навлезе то в края на следващия век в ситуация, определяна като информационно общество. От този момент нататък взаимовръзката между масовата комуникация и информационното общество е вече в магическото състояние на Uroboros – змията, захапала опашката си. Взаимно пораждащи се и взаимно интензифициращи се, масовите комуникации създават информационното общество, а то пък усъвършенства, стимулира и в непредвидима степен променя технологичния и съдържателния облик на масовите комуникации.
Съдържание:
Вместо предговор Пламен Шуликов. Информационното общество като индустрия на метафорите Елка Добрева. Информационното общество и неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама Снежана Великова. Коопериране с традиционните масови медии? „Аз, репортерът“ на bTV Юрий Проданов. Гражданската журналистика – мисия (почти) невъзможна Владимир Василев. Особености на онлайн рекламата и гражданската журналистика в условията на развити комуникации през XXI век Деница Горчилова. Уеббазиран социален капитал Йоана Микош. Полският печат като масова комуникация Светла Цанкова. Новинарският фичър в българската всекидневна преса Десислава Иванова. Другата визия на книгата – буктрейлърът Евдокия Борисова. Зелени утопии, медийни антиутопии Николай Недеков. Изграждане на имидж. Хиперрепрезентацията в PR стратегиите Евдокия Маринова. Журналистическите метафори в информационното общество
"Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература" от Емил Димитров ISBN: 978-619-152-124-1 Цена: 19.90 лв. Издателство: "Изток-Запад"
Цитат • Проф. д.ф.н. Светлозар Игов
„Трудът съдържа изключително ценни идеи, които могат да бъдат плодотворно доразвивани както от литературоведи, така и от историци, социолози, философи и културолози. И преди всичко – от самия автор.“
Цитат • Проф. д.ф.н. Нина Димитрова
„Текстът на Е. Димитров е задълбочено теоретично проучване, което същевременно е и твърде приятно – остроумно и хапливо – четиво. Впечатляващ е и размахът на извършената изследователска работа...“
Цитат • Проф. д.ф.н. Николай Аретов
„Трудът е много интересна монография, написана компетентно, ерудирано и четивно.“
Цитат • Проф. д-р Яни Милчаков
„В работата на Емил Димитров е демонстрирано умение да се очертае спецификата на литературния факт върху широк социокултурен фон, интелектуална смелост да не се премълчават „чувствителни“ за масовото и „официалното“ възприемане на литературата имена, факти и теми, откровеност и яснота на научния израз, отвореност на изследователската „лаборатория“ и ентусиазъм на хуманитарен изследовател.“
Цитат • Доц. д.ф.н. Едвин Сугарев
„Това е безспорно приносен, интересен и перспективен труд, който по нов и качествено различен начин интерпретира възможностите литературата да бъде четена и през призмата на социологията.“
Цитат • Доц. д-р Пламен Антов
„Това е важен, не се колебая да употребя думата – фундаментален труд. Книгата е написана стегнато, без да е суховата, и е достатъчно аргументирана, без да е словоразточителна. Специално трябва да се изтъкне завидното умение на автора да синтезира сложен проблем – но без да го опростява – в кратка афористична формула, която се врязва в съзнанието на читателя.“
"Зной и прах" от Рут Прауър Джабвала ISBN: 978-619-152-132-6 Цена: 11.90 лв. Издателство: "Изток-Запад"
Индия, екзотична и изостанала, колоритна и мръсна, горда и потисната – видяна през очите на две англичанки, разделени от половин век, но с обща страст към приключенията. Едната е съпруга на високопоставен английски чиновник през 20-те години на ХХ век, а другата е млада жена, свързана с нея, която заминава за Индия в началото на 70-те години, за да потърси истината за живота ù. В Индия е възможно всичко, дори и омъжената англичанка да се влюби в индийски княз, който е в конфликт c британците... Но това не е обикновена любовна история. Петдесет години по-късно страстта, преодоляла забраните и условностите, става драматична основа на повествование за живота, за хората и конфликтите в Индия преди и след независимостта. Проследявайки как тази страна променя завинаги живота на двете жени, Рут Прауър Джабвала разказва за силата на любовта, за смелостта да се разбунтуваш, за опознаването на другия – и в крайна сметка за търсенето на щастието.
Зной и прах заслужено е удостоена с престижната литературна награда Букър през 1975 г., а филмът по нея – с режисьор Джеймс Айвъри – носи на Джабвала награда за адаптиран сценарий от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство. Кариерата на Джабвала като сценарист е не по-малко впечатляваща от кариерата ù като писател: тя е носител и на две награди Оскар, а сред филмите, по чиито сюжети е работила, са високо оценените от критиката Джеферсън в Париж, Остатъците от деня, Имението „Хауърдс Енд“, Стая с изглед и Да устоиш на Пикасо.