Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
Новини

Начало -> Коментари   
Надежда за Русия

Пламен Шуликов
Доц. д-р Пламен Шуликов
Вчера, навръх Баба Марта, последните аграрни остатъци от езическа радост у мен се размиха сред траурния марш в Москва, където две еднакво пълноводни реки, вода и народ, течаха тихо, неумолимо, успоредно. Не съм стъпвал там от 26 години. Спомням си, че по онова време аспирантката на Рикардо Пикио – Асунта Карито, която беше на специализация в МГУ за няколко месеца, ми каза: „Никога вече няма да стъпя в нецивилизована страна.” Макар и с характерната напевност на италианския си акцент, тя го каза на добър български и може би тъкмо това ме смути тогава. Прозвуча ми и презрително-високомерно, и като изречено на чужд език, вероятно защото отдавна не бях се връщал в България.

Впрочем, да възприема адекватно подобна реплика бях вече подготвен от Ж.-Ж. Русо, който пише, че русите никога няма да станат наистина цивилизовани, тъй като твърде рано и твърде несъзрели за това са приели даровете на европейската цивилизация. Дали заради амфиболизма на паронимията „руси - Русо”, не съм сигурен, но оттогава пазя известен скепсис към мненията и на двамата - на дребничката като наполитанска маслина Асунта и великия като швейцарски гвардеец Жан-Жак. Обемът на съмнението ту се раздува, както това се случваше по времето на „Огоньок”, „Иван Чонкин”, Г. Хазанов, М. Жванецки, А. Розенбаум, Л. Рубинщейн и свободните митинги от кратката илюзия „Горбачов-Елцин”, ту се свива и се превръща в безсилно, безволево доверие, събудено за кратко от пуча на чугунените глави и заживяло, както довчера ми се струваше, вечен живот с „пришествие”-то (простете русизма, но ми харесва като красноречив пароним на „нашествие”) на достойния им приемник Путин.

Накратко, дългата епоха „Пуч-Путин”, чието име звучи неприлично дори и на васален български, твърде често ме връщаше към онази къса реплика, изречена от деветото дете на наполитанския производител на маслини. И, подобно на девета вълна, обезсърчаващите думи на изтърсака пометоха относително хармоничните ми тогавашни представи за света. Остатъците от това поражение съхраниха своя невдъхновителен облик до… вчера. До вчера, когато сред огромното множество на московския траурен митинг разпознах М. О. Чудакова и Л. Рубинщейн. Тогава в моите очи тълпата изведнъж се сдоби с лице. И то какво! Умно, одухотворено, обърнато с надежда към „залеза на Европа” и украсено с дискретния, едва уловим белег на презрение към простащината, шинела и каскета. Вече имам надежда за Русия. Случайно или не, не зная, но, събудена от човек с фамилия Немцов, искам да вярвам, че руската надежда е обърната на запад. На украински тази Надежда днес носи фамилия Савченко. Дано това е надежда и за нас.
 

Пламен Шуликов

2.03.2015



от Admin, вторник, 03 март 2015 19:43, (0), Виж целия материал


<->
Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика