Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
Новини

Начало -> Новини -> „Фортисимо в клас” за ученици от Шумен   
„Фортисимо в клас” за ученици от Шумен

Интервюта три в едно: с Хари Ешкенази, Тео Елмазов и Елена Костадинова разговарят Преслава Цветанова, Девора Милчева и Евдокия Борисова





Артистичното лице на Фортисимо – актьорът от Народния театър Тео Елмазов

„Фортисимо клас” е една идея на цигуларя Хари Ешкенази за концерти със симфонична и модерна филмова музика. Инициативата е продължение на летните фестивали “Фортисимо фест”. Тази културна дейност, насочена към най-малките слушатели, се осъществява с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Идеята зад “Фортисимо фест“ и настоящото й трето издание в Шумен, представя на ученици от различни градове в страната класическата музика като изкуство и ги запознава с основните инструменти, участващи в класическия симфоничен оркестър. Освен мелодии на популярни класици, децата от Шумен бяха изненадани и от нетрадиционното симфонично звучене на мелодии от любими за тях компютърни игри и популярни сериали. Пъстрата музикална нишката от музика бе изтъкана още по-колоритно и нетрадиционно и с включването на инструмент от народното творчество - гъдулка, а залата ескалира градусът на емоциите си при появата на тийнзвездата Печенката - известна бийт бокс изпълнителка. Между другото, разбрахме след концерта от нашия състудент Ивайло Иванов, също бийт бокс музикант, че България става световен шампион по този тип музициране през 2012 година. Залата бе препълнена от ученици и преподаватели, а децибелите на аплодисментите и възторжените викове и овации бяха съпоставими единствено с рокконцерт на звезди от световна величина. Водещ на цялата музикална феерия бе актьорът Теодор Елмазов, превъплътен в ролята на извънземен, който опознава културата на планетата Зема, чрез запознаване с музикалните инструменти. И търсейки своя близък звук. Такъв се оказа звукът и почеркът на извънземно талантливата Печенка. И така започна разговорът ни – трите „стреляхме” с въпроси към тримата главни „виновници” за настоящия музикален празник.

Девора Милчева, Преслава Цветанова:

- Г-н Елмазов, какво Ви подтикна да участвате в начинанието „Фортисимо клас”?

Харесва ми каузата, която целят организаторите, да разпространят из цялата страна. Видяхте реакцията на децата, те под формата на смешки и закачки научават за световните композитори и техните произведения. Всички играят електронни игри и сега разбират, че класически музиканти изпълняват познатите им от компютъра мелодии. Друга важна цел на Фортисимо е да отключат в децата любовта към музиката и желанието да станат музиканти, а това в последните години за съжаление го няма и аз съм напълно съпричастен с всички тези идеи.

- Вие лично свирите ли на някакъв инструмент?

Опитвал съм се да свиря на китара, но неуспешно.

- Каква фантазия трябва да има човек, за да намери връзка между бийтбокса и класическата музика?

Бийтбоксът по един неподражаем начин копира класическата музика. Печенката е изключителен професионалист, световен шампион в стила и идол на подрастващите. С появата си в залата, тя предизвика фурор. Това, което тя прави с гласните си струни е нещо уникално.

- През годините сте се занимавали с многобройни проекти, свързани с деца, всички знаем за вашите участия в „Огледалната стая“, „Ние, врабчетата“, „Джунглата разказва“, а сега и „Фортисимо клас“. Лично аз съм израснала с тези предавания! (тук Тео се засмива – „ами да, приятно ми е, чичо Тео съм”...) Какво Ви вдъхновява да продължавате да се занимавате с такъв вид проекти, свързани с децата?

Ами, първото е въображението. Посредством такива занимания аз развивам не само своето въображение, но по някакъв начин стимулирам и въображението на тези, които гледат, слушат и присъстват в залата. Струва ми се, че въображението е едно от най-важните неща, за да се занимаваш с театър, кино, телевизия, музика... Даже, нямам намерение да преставам, мисля, че ще продължавам да се занимавам и да измислям такива неща. Започнах да ви разказвам за Бийтбокс комеди - това, което направихме с Печенката, където показваме с чувство за хумор кой може да прави бийтбокс, как се прави бийтбокс, богатството на този съвременен музикален жанр; как само с гласните си струни правиш неща, които цял оркестър възпроизвежда.

- От тук накъде поемате?

Към Народния театър, след броени часове ще имам ново представление.

- Благодарим Ви за тази среща!

И аз Ви благодаря. И до нови!

Хари Ешкенази – мозъкът и ръцете зад „Фортисимо в клас“

Всички сме чували за небезизвестната музикална фамилия Ешкенази, но малцина знаят, че любовта им към музиката започва с продажбата на една шевна машина и замяната й с цигулка. Откакто майката на Максим и Хари Ешкенази им подарява струнния инструмент като деца, братята не спират да се занимават с музика. Двамата отрастват в музикално семейство на леля виолистка и баща цигулар, а днес, заедно с братовчедите си Веселин и Мартин Ешкенази, покоряват с лекота световните сцени. Срещаме представител от фамилията цигулари в Концертна зала „Проф. Венета Вичева“ в Шумен.

Евдокия Борисова, Преслава Цветанова:

- Разкажете ни повече за „Фортисимо в клас”, как се чувствате на сцената?

Ние вече шеста година се занимаваме с това нещо, „Фортисимо в клас“, това е образователна програма за деца на 10 годишна възраст, тоест четвърти клас в училищата. За шест години съм виждал такива концерти, много от тях са минавали през мен...

- Вие сте от фамилията Ешкенази, всъщност Веско и Максим Ешкенази, разкажете ни повече за тях.

Всъщност Веско е мой братовчед, а Максим, който трябваше да дирижира днес, но за съжаление не можа да дойде, е мой брат. Сега всъщност отиваме в Разград, следобеда, започваме репетиции и в петък е концертът там, който пък ще бъде с Максим, който утре пристига в България и продължаваме с него до края. Предстои ни концерт в София, Русе и Видин и с това приключваме програмата за тази година. Иначе сме минавали много градове като Варна, Пловдив, Плевен, в който нямаме концерт тази година, били сме навсякъде...

- Тоест вие носите духа на сериозното изкуство по атрактивен начин.

Да, опитваме се по най-атрактивния начин да представим класическата музика, надявам се, че успяваме. Има фолклор, бийтбокс, оперно пеене и ги съчетаваме с „Малка нощна музика“... Както видяхте имаме дори и World of Warcraft, това е любимата ми игра, на децата им харесва, също така Mission Impossible – „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“ и правим един голям микс, така че на децата да им е интересно. Задаваме им гатанки, трябва да тече непрекъсната комуникация, иначе виждате, само за две минути ако отпуснеш децата и те вече губят интерес.

- А какво мислите за учителите в залата, докато сте отпред на сцената?

Ами аз не само го мисля докато съм в залата, но мисля, че никак не им е лесно.

- Изкушава ли Ви да бъдете един от тях? Вие реално сте на тяхно място в момента...

Аз съм на тяхно място, само че аз не съм там всеки ден. Аз идвам отвреме навреме и съм такъв честяга, падам си по дисциплината и в моите часове всички мълчат. Тази година също искам да кажа, че това е новостта, която направихме, за съжаление не можахме да я направим в Шумен, но в София и в Разград я има – включили сме гъдулка като фолклорен инструмент. Включили сме я, защото малко искаме да се насочим и към фолклорните инструменти, но основната трябва да бъде класическата музика, която наистина е основата на цялата музика. Както се казва, когато на една къща направиш хубава основа след това можеш да градиш всичко останало, така че това се опитваме да направим като изградим чрез вкуса към класическата музика въобще усет към децата към музиката.

- Разбрахме, че Печенката учи оперно пеене, импровизира много добре на сцена...

Да, това е основата, самото начало.

- Мислите ли, че ще се справим с бездуховността и ще преборим ли чалгата по този начин?

Аз за чалга не искам да говоря, но наистина понякога човек се отчайва... Ние сме силни по дух хора, но някой път наистина ми е много тежко и имам чувството, че съм като някакъв Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници и добре, че тук имам много колеги, които ми помагат – и от Шуменската филхармония, Елена, Ушев и всички други... И в Разград, и в София, и навсякъде заедно с учителите и с музикантите водим една такава много неравна битка с бездуховността. И е много трудна. Битката е много тежка, аз лично няма да се предам и няма да се откажа никога.

- С това ли беше свързана тази интродукция с топа на сцената – като метафорична стрелба по бездуховността?

Ние заедно с Максим правихме това и преди, в едно Варненско издание на фестивала „Фортисимо фест“. И тогава, понеже тук сега няма как да докараме истински топ, въпреки, че доколкото знам училището е наблизо (военното училище по артилерийска отбрана) и може би трябваше да вземем един топ от там... (смее се) Това тук в случая е „1812-та“, направихме я със звуков ефект, за да им е по-интересно на децата.

- Разкажете ни някоя интересна случка от сцената.


А аз съм имал такъв случай, в който специално, понеже „1812-та“ е писана така, че точно по средата има един топовен изстрел, а финалът е отделно, но по средата изведнъж един топ гръмва... Просто така е написано, пише „Канон“ и има оръдие, в сценария са написани къде трябва да бъдат изстрелите и аз отивам задължително да предупредя оркестъра, защото една моя колежка си беше изпуснала виолата веднъж. (смее се) Просто беше неочаквано и виолата падна на земята, но децата сега не ги предупредихме, мисля, че те се радват на това! Направо изпадат във възторг, когато започнат изстрелите – в случая бяха звукови имитации, постигнати чрез музикален инструмент.

Вдъхновението зад „Фортисимо Клас“ – разговор с Елена Костадинова

Както вече стана ясно, новаторската програма за обучение по музика “Фортисимо Клас”, насочена към вниманието на учениците от средните училища стартира за трета поредна година в Шумен. Диригентът Максим Ешкенази е неин основен инициатор, който по подобие на инициативите, чрез които се обучават над 20 000 деца годишно в Калифорния, пренася тук дългогодишния си опит от Америка в образователните програми, със стремеж да възроди интереса на младата аудитория към класическата музика чрез по-нетрадиционни преподавателски методи. Как лекторите оформят музикален вкус за в бъдеще сред младите хора и трудна задача ли е това? Какво коства като усилия и време програмата Фортисимо в клас на нейната основна вдъхновителка за Шумен? Повече за програмата и идеята зад проекта ни разказа Елена Костадинова, щатен организатор към оркестър Симфониета в Шумен и човекът-фортисимо за Шумен.

Преслава Цветанова:

- Каква емоция само усетихме в залата! Не сме вярвали, че можем да попаднем в такава ситуация, толкова вълнуваща и то тук, в Шумен! Разкажете ни нещо повече за началото на проекта – от кога започнахте да се занимавате с Фортисимо?

Лично аз се занимавам с програмата от момента, в който се свързах с Хари Ешкенази като изпълнителен директор на „Фортисимо“. Дойде предложение към симфоничния оркестър да се включим в тази програма. Аз го приех изключително лично. Какво се случи всъщност? Очаквах, че на децата ще им бъде интересно, но преди това нека кажа няколко думи за програмата. В рамките на няколко месеца музиканти влизат в редовните часове по музика на учениците в три различни училища, като всеки музикант представя своя инструмент. Интересното в случая е, че никога учителят не може да разкаже така за цигулката, както самия цигулар. В първите 20 минути музикантът разказва за инструмента си, свири, а в останалите 20 всяко дете, което има желание сяда, заема характерна поза и се опитва да извади звук от всеки инструмент. И така тази година минаха: цигулка, виолончело, флейта, тромпет, фагот, ударни инструменти... Тази емоция, която днес видяхте в залата, се случва във всеки един от учебните часове; такава е еуфорията, такава е забавата, такова е вниманието, с което децата слушат когато им се представя музикалния инструмент. И всичко това изобщо не спира да ме изненадва! Първата година, когато го направихме, мисля, че беше 2013-та година, бяхме в училище „Илия Р. Блъсков“ – това е първото училище, с което стартирахме работата по програмата. Все още тогавашните четвъртокласници, днешни тийнейджъри, учещи в гимназия, продължават да ме спират по улицата, продължаваме да си говорим, а някои от тях се връщат и идват на нашите редовни концерти. Много ученици проявиха желание и се записаха да изучават цигулка, виолончело, флейта, тоест ефектът от програмата е невероятен. И винаги емоцията е на макс! Децата се радват, посрещат ни, чакат ни, знаят кога трябва да дойдем; ако се случи така, че прескочим датата, в която сме насрочили час или пътуваме в турне и имаме някакви заетости, те звънят на госпожите, ходят при директорите, питат „Кога ще дойдат? Как ще дойдат? Защо ни пропуснаха този път?“... Наистина невероятна емоция е самата програма, затова с такова желание се включвам в нея.

- Според Вас трябва ли да има повече такива програми в българското образование, да се въведат като задължителни?

Думата „задължително“ не ми харесва, но е препоръчително да има по-голям обхват на деца. Това е пътят. Когато не точно преподавателят, а външният човек, професионалистът, може да разкаже за... например за безопасност на движението. Едно е учителят да го говори, друго е служител от КАТ, който да влезе с униформа, с респект и да говори за правилата за движение. Едно е учителят да разказва, друго е музикантът да разказва за инструмента си. Винаги когато до училище бъдат допуснати професионалисти в дадена област, това винаги се отразява добре на учениците и респектиращо на целия учебен процес. Трябва да го има. Не искам да казвам „задължително“, но е добре да го има, препоръчително е, във всяко училище.

- А как конкретно ще спомогне това за развитието на децата – да научават за музиката от първа ръка, така да се каже?

Научно доказан факт е, че музиката най-добре развива мозъчната дейност. Всеки досег с музикалния инструмент ги обогатява, научават много за композитори, за произведения... Както видяхте сега, в случая, имаше дете, което позна бийтбокс на произведение от Княз Игор. Не е случайно. Те започват да слушат, цигуларят им разказва за „Годишните времена“ от Вивалди, в следващия час когато отидем с виолончелото те вече знаят: „Госпожо, слушахме и четирите части на „Годишните времена“.“ Колегата виолончелист задава въпрос: „По какво си приличат цигулката и виолончелото?“ и получава отговор: „И двете са еднакво красиви!“. (смее се) Досегът с децата е просто невероятен и много обогатяващ.

И още много неща си казахме с артистите, музикантите и организаторите на Фортисимо. Посмяхме се, а те уж бързаха за следваща проява в Разград, а все не искаха да тръгват. Трудно се разделихме. Изпуснахме само главния диригент на филхармонията Станислав Ушев, но вече сме пуснали по дирите му Деси Банушева, която обеща да го „излови” за интервю в някой от следващите му свободни дни, когато е на Шуменска територия. И така си тръгваме, научили нови неща за възможностите на класическата музика и неизчерпаемите възможности на желанието и фантазията да се работи с деца. И с увереност в силите на медиите да променят нагласите на хората, дори когато просто популяризират такива прекрасни събития.



от Admin, събота, 25 март 2017 15:40, Коментари(0)
Коментари
Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика