Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
Новини

Начало -> Новини -> Наши преподаватели на Международен конкурс за изкуства в Италия   
Наши преподаватели на Международен конкурс за изкуства в Италия

Пламен Шуликов и Румен Иванчев La piazzetta il Ventennale или иначе казано Площадът на ХХ век (по-точно площадчето) е фестивал за литература и визуални изкуства, който се провежда вече повече от двадесет години в италианския град Салерно, областта Кампания. Тази годишният финал на конкурсната програма в две части (литература, в разделите поезия и проза, и визуални изкуства, в разделите живопис, приложни изкуства и фотография) бе ознаменуван от подчертано българско присъствие. В предпоследния ден на едноседмичния фестивал, на 8 юни, професор Пламен Шуликов от Катедрата по журналистика и масови комуникации на Шуменския университет представи творчеството на известния български и италиански поет и сатирик Румен Иванчев. Специалната вечер на неговото поетическо творчество за деца и възрастни бе посветена и на 70-годишния му юбилей. Пламен Шуликов е главен редактор и рецензент на поетическата му антология „Дръвче”, излязла преди месеци в издателство „Жанет-45”. След Пловдив и София това беше поредната трета премиера на книгата на Иванчев, чиито стихове, писани през годините, са съсредоточавали художествения интерес на творци като Атанас Далчев, Александър Геров и Валери Петров.

В Пламеновите „Думи за Румен” прозвучаха заглавия на сатиричните книги „Дон Санчо и Кихот”, „Чисто и просто”, „Маскарад на маскари” и някои от любимите заглавия на детската аудитория като: „Девет хремави планети”, „Защо, защо?”, „Петле на покрива”, „Играчката на ветровете”. Бяха споменати и някои от литературните награди на твореца през годините: „Чудомир” в Казанлък, „Южна пролет”- Хасково, „Константин Константинов”- Сливен, „Фараболино” във Виареджо (Италия), награди от Панаира на книгата в Болоня, наградата „Навигаре” на издателство Пагине. Румен Иванчев чете свои стихове и сатира на български и на италиански. Литературната вечер бе под егидата на творческия колектив, който журира Фестивала на изкуствата, а организацията бе изцяло в ръцете на двигателя на българо-италианските културни връзки в Салерно. Това е младата българка Калина Белчева, която от десет години живее в Италия. С философско образование и магистърска степен по политология, младата и амбициозна Калина се е посветила на насърчаване и откриване на бългаски таланти, които успешно се позиционират в богатата културна палитра на Югозападна Италия и се вписват в духа на крайморския и университетски град, който е само на петдесет километра от Неапол.

Doppia felicita - Двойно щастие На следващия ден, 9 юни, бе официалното закриване на Фестивала и връчването на наградите в различните области на изкуствата. Церемонията продължи повече от два часа, като съвсем по италиански бе прекъсвана от музикални паузи в изпълнения на китара и вокал на традиционни италиански канцонети. Залата бе препълнена с ценители на изкуството, а по лицата на италианската публика се изписваше последователно вълнение, възхищение и открита ревност към седемте награди, с които си тръгнаха българите: за поезия, изобразително и декоративно изкуство, за фотография. Румен Иванчев отнесе наградата за цялостен поетически принос. Калина – за активна работа по насърчаване на българо-италианските културни връзки и сътрудничество. Голямата изненада бе третото място в раздела за художествена фотография, което бе присъдено на професор Евдокия Борисова от Шуменския университет. Само на нея бе оказана честта да изложи и втора своя фотография („Венециански гондоли”), освен призираната със заглавие „Двойно щастие” (Doppia felicita). Фотографията представя един ракурс към образа на Италия, видяна като въплъщение на висшето човешко щастие, намерено в любовта и красотата. Красива булка позира на фотографка в напреднала бременност, която прави фотосесия на фона на руините на Римския форум в съседство с Колизеума. Въпросната фотография на фотографията е кадрирана в ранна августовска сутрин, искрящо бялата невеста със спуснат воал е уловена в обектива на фотоапарата в контражур, но поантата на сюжета е самата фотографка от кадъра, която е в очакване на майчинството. Към тържествения плакет и специалната грамота бе приложена и рецензия от жури в състав: проф. Силвана Валезе (художник-керамик), проф. Антонио Каронити (скулптор) и проф. Джерардо Винциторе (художник) и лично президентът на Фестивала проф. Елена Острика. Ето какво гласи компетентната оценка на журито:

„Doppia felicita или Двойно щастие е творба в която художникът-фотограф чрез рамкиране на избрания кадър подчертава героите в контражур. Емоционално и с изрична чувствителност тук се акцентира върху значенията на триадата булка-майка-дете. Авторът изразява с изключителна яснота общочовешкото звучене на сюжета на работата като квалифицирано послание на любов и радост, но и може би, преди всичко като призив на майката-природа и нейните вековечни дълбоки човешки ценности на живота.”





Ето какво сподели авторката Евдокия Борисова:

– Бях толкова изненадана и развълнувана, че на церемонията успях да промълвя само едно Грацие, сеньори и нищо повече. Наистина не го очаквах. Съгласих се да участвам на олимпийския принцип – заради самото българско участие. Изпратих на Румен шест свои кадъра от различни места в Италия, където съм била, а те не са много – малко в Ломбардия, във Венеция, Флоренция, Милано, Рим. Исках да бъдат с човешки лица и наситени от човешко присъствие. Търсех живи сюжети, а не каменни паметници. Той каза „дай ми Италия, такава, каквато си я уловила в обектива си, аз ще преценя какво да изпратя в Салерно”. Всъщност, решението в черно-бяло беше на Пламен Шуликов, който обработи кадъра. Аз не обичам особено черно-бяла фотография, признавам, но тази просто трябваше да бъде такава. Защото посланието, което носи, е недвусмислено. Красивите цветове на златисто-оранжевото утро, яркосиньото небе, сивата къса дреха на бременната фотографка, искрящо бялата сватбена рокля в контраст с тъмните коси на булката, всичко това беше твърде банално. Черно-бялото откроява светлината, придава изразителност на контражура, задава контрастите. Тази фотография е много женска, в ситуацията младоженецът просто беше изключен от плана на живота, не беше в картинката въобще, никой не му обърна капка внимание. Красотата е сама по себе си и тя е с женско лице. Също като Рим – на италиански Рим е в женски род, наричат го Мамма Ромма. Животът като такъв е в цялото му тържество, женска самодостатъчност и пълнота. Да, пълнотата на живота, това казва тази фотография. При това в резкия контраст с римските руини на една достойна и трагически рухнала велика епоха. Уж мъртва, а всъщност неумирала никога. Ще издам една тайна - заглавието не беше мое. Аз не знаех почти нищо за този конкурс, включих се почти на шега. Та каква фотографка съм аз? И колко малко знам за фотографията само. Мога да кадрирам, сигурно защото виждам добре, разбирам малко от светлина, само толкова. А това е велика магия, голямо изкуство е и много сложна техническа дейност. Не бях мислила и за заглавия. Калина ме изненада с думите: „Конкурсът е анонимен, сред сто участници в раздел фотография твоята сватбена снимка направи огромно впечатление. Попитаха ме как се казва и на мен ми хрумна Двойно щастие. Ами да, ние не знаем всъщност коя от двете е по-щастливата тук.” Да, хубаво е. Дори е Тройно щастие, защото, това не се вижда, но най-щастливата стои зад обектива и снима двете щастливки. Да, това съм аз. А пък булката... О, това е най-красивата булка на света, повярвайте ми, висока и стройна, съвсем като реплика на изящните римски колони. И малко тъжна, достойно скръстила ръце, извита в полупрофил, навела глава надясно, като мадона или свещена статуя. Смиреност, достойнство, изящество и малко самота. Да живее... животът. Да, „Смърт няма”, това е алтернативното заглавие на тази снимка. Но някак си не звучеше да я има дори и само като дума смъртта тук. Красотата е безсмъртна, Рим е вечен. Рим не е обикновен декор на сватбена фотография в случая. А и въобще. Споменах ли, че булката и фотографката бяха рускини? Снимката е на изгрев – та това е изгревът на живота. На Европа. Новият изгрев на нашата цивилизация и срещата на цивилизациите. Ето такива неща си мислех, а поводът всъщност бе най-банален. Просто една сватбена фотография. На конкурса всички бяха много мили, трогателно възторжени – и журито, и публиката. Да, щастлива съм. И един куриоз – най-милият и смешен въпрос, който ми зададоха беше: „Вие ли сте булката от снимката?” Ами че това е и теоретически и практически невъзможно. Кой снима тогава? Горда съм, че моята фотография се нареди до първа награда за изобразително изкуство – икона на Божията майка, дело също на българка.

Най-прекрасното в случая обаче, споделиха Шуликов и Борисова, бяха хората, които са срещнали на фона на прекрасния „декор” на Италия. Италианци и българи в Салерно. Решени да живеят и творят заедно. С мисъл и за България.



Думи за Румен


Румен Иванчев


Поетът, сатирикът и разказвачът Румен Иванчев е пример за щастливата среща между технократското образование и поетическото въображение, при това подправени със завидна доза чувство за хумор, но и много лирична тъга. Той е инженер по образование, но поет и белетрист по призвание – без нито за миг да е изневерил на едно от двете си професионални амплоа. Защото това са амплоа по убеждение и талант. Още като студент, а по-късно и като журналист, той сътрудничи на периодичните издания в родната си България: „Родна реч”, „Средношколско знаме”, „Народна младеж”, „Наука и техника за младежта”. Ранната си лирика творецът събира в поетическата книга „Сянка на река”, която излиза в далечната 1983 г. Там ще открием стихотворения, с които младият поет категорично заявява собственото си присъствие в българската поезия и впечатлява такива авторитети като поетите Атанас Далчев, Александър Геров, Валери Петров.

Най-дълготрайното му творческо превъплъщение е като редовен сътрудник на един от най-трайно излизащите и обичани специализирани печатни издания в България. Това е сатиричният вестник „Стършел”, който успява (подобно на френските издания „Фигаро” и „Шарли Ебдо”, на английския „Пънч”, на италианския „Ил Папагало”, испанският „Ел Хуевес” и др.) дори в десетилетията на тоталитарната система на социализма да съхрани достойната позиция на свободното усмихнато слово, да жили с острото жило на сатирата и хумора пороците на обществото. Всичко това не без участието на сатирика, автора на кратки хумористични разкази, поезия и епиграми Румен Иванчев – попаднал в щастливо творческо обкръжение на творци като Румен Белчев, Кръстьо Кръстев, Йордан Попов, Михаил Вешим, Любомир Михайлов и др.

В България Румен Иванчев е наречен „поетът с две родини”. И това е така, защото той успява да постигне нещо, което малко поети го могат, да мисли в рими и ритъм еднакво добре на два езика – български и италиански. Стиховете на Иванчев на италиански се раждат в годините „подир жестоки изпитания”, в които всичко, което го е влюбвало в Италия, разцъфва в поетическата му фантазия като: „Мамма Рома”, „Венецианска безсъница”, „Утро в Монтепулчано”, „Тоскана”, „Миг в Остия”, „Виа Апиа”, „Вила Ада” и др. Известен е в двете си родини и като детски поет със завиден успех, а да те обича детската аудитория, това е най-ценното признание за поетическия талант. Но има ли поезия за деца и поезия за възрастни? Има хубава поезия. Ето някои негови заглавия, които в годините завладяват детската аудитория: „Перко и Петьо рисуват” (1989), „Петле на покрива” (1987), „Защо? Защо?” (1986), „Играчката на ветровете” (2015, а през 2017 преведена и на сръбски език) „Девет хремави планети” (2014).

Така наречените творби за възрастни – това са неговите ту остроумно-шеговити, ту безпощадни афоризми, епиграми и стихотворения от книгите му „Чисто и просто” (2009), „Маскарад на маскари” (2011) „Дон Санчо и Кихот” (2016). През 2015 г. Румен Иванчев получава престижната българска награда „Чудомир” за сатиричен разказ. Преди това е носител и на награди от поетическия конкурс „Южна пролет”, Хасково и от конкурса за детска литература в Сливен. През 1993 г. е премиран с приза „Фараболино” на Карнавала във Виареджо, Италия. Участник е в Панаира на детската книга в Болоня, Италия, през 2017.

В края на 2017 г. зрялата му поезия „се разлиства” в неговата прелестна антология „Дръвче”, стихосбирка, която ознаменува 50-годишния му път в поезията. През същата година, поетът е включен, заедно с още 12 италиански автори, в престижния римски периодичен сборник за литература „Навигаре” на издателство „Pagine” (2017).

Пламен Шуликов



от Admin, вторник, 19 юни 2018 00:02, (0)
Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика