Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> Жената на дявола [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие Жената на дявола
Описание Автор: Юлия Йорданова, 3ВО
Публикувано от Admin
Всичко започна в онзи скучен ден като всички останали, когато колата на Конър Гарет излетя от пътя. Цялата полиция във Феървю беше на крак. Медиите гръмнаха с новината за неговата смърт.

След това тя превъртя.

Рано сутринта Анджела влезе в банката. Изглеждаше на не повече от двадесет и шест години. Можеше да се похвали със завидна красота, изпепеляващи сини очи и гарваново черни коси. Косата й беше прилежно прибрана в прецизна конска опашка. Притежаваше ангелска усмивка, но излъчваше изисканост, будеща възхищение.

Докато я гледаше мъжът се замечта. Замисли се за младостта, която вече го бе напуснала. Той даваше вид на петдесет и пет годишен, добре сложен господин.Тя го погледна и се усмихна.

– Какъв прекрасен ден, нали?
– Надявам се – отговори той.

Момичето явно беше в по-добро настроение от неговото. Поведението и крещеше – „Аз ще покоря света”. Типично за младите – помисли си той.
Анджела от своя страна си спомни за бащата, когото никога не бе имала. Непознатият мъж и заприлича на него. Не беше заради нелепата усмивка, по-скоро имаше нещо в погледа му. Тя беше загубила своя едва на шест годишна възраст, но пазеше в съзнанието си бегли спомени и поизбледнели картини. Докато растеше Анджела често проклинаше съдбата и обвиняваше Господ за тази загуба. Вероятно липсата на бащина обич, донякъде обясняваше живота, който имаше сега.

Хвърли му една последна усмивка, някак по детски, и се нареди на опашката пред гишето, което въпреки ранния час, беше доста оживено. Малко преди да дойде нейния ред Анджела погледна часовника и посегна към чантата си. Последвалото беше страшно.

Анджела извади пистолет като изстреля нагоре един изстрел, приковавайки цялото внимание върху себе си.

– Всички на земята! Веднага!

В очите и се четеше дяволско самодоволство. След това насочи оръжието право към мъжа, на когото преди малко нежно се усмихваше. Намигна му и каза:

– Спокойно скъпи, не бих искала да умреш от инфаркт. По-безболезнено ще бъде ако изстрелям куршума право в сърцето ти.

Някой се размърда. „Явно има и смелчаци”, помисли си Анджела. Стан работеше в банката от години. Извади пистолета си и с равен глас каза на момичето:

– Спокойно миличка, остави оръжието!

При вида на лъскавия Колт момичето беше толкова бързо, че само с един изстрел го свали на земята. Клиентите не можеха да повярват на случващото се. Мъжът се поколеба да реагира. Анджела видя намерението в очите му. Нейният поглед го разколеба. Не беше останало и следа от миловидното момиче, което постоянно се усмихваше. Насочи пистолета срещу него, като му направи знак да не мърда. Мъжът отстъпи бавно назад. В следващия момент направи грешно движение.

Анджела беше много умна, можеше да предвиди всеки ход като първокласен играч на шах. Този път насочи пистолета и стреля. Без да се замисли. Два бързи изстрела. Два изхабени куршума. И на земята вече имаше два трупа.

Красивото момиче беше откачило. Всички лежаха на земята. Анджела оглеждаше следите от своите действия. На лицето й сияеше сатанинска усмивка.

Тя беше жена на най-изпечения и безскрупулен престъпник в града и околните щати – Конър Гарет. И въпреки, че не вярваше в дявола по някаква причина дяволът вярваше в него. Анджела беше като Конър, но със съвършено различна външност, идеална за примамка или прикритие. Тя стоеше в неговата сянка без да се показва. До сега. При последната гонка в опит на неговото залавяне бе станала ужасяваща катастрофа. Конър Гарет беше издъхнал на място. Ченгетата се шегуваха, че в ада е имало отредено специално място за него. Въпреки това той не си отиде напълно от Анджела. Беше й оставил всичкия си опит и болезнена жажда за отмъщение.

Огледа помещението за последно. Излъчваше абсолютна самоувереност. Това не беше опит за обир на банката, а предупреждение или по-скоро бляскава премиера. Извади от джоба си бележка и я хвърли върху безжизненото тяло на пазача на банката. Сирените на ченгетата вече се чуваха. Анджела се насочи към изхода като отвън я чакаше предварително уговорена кола.

Цялата суматоха и случилото се продължи 15 минути. Точно по план. Когато ченгетата пристигнаха на мястото, тя беше вече в колата и оправяше яркочервеното си червило.

На бележката се четеше:

„На любимите ми приятели от ФБР. Приятно ми е да се запознаем. Играта започва отначало.” Подпис: Жената на дявола.
Оценки Гласувания: 1 - Средно: 5

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 109.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 1 (0 Регистрирани потребители 1 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика