Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> Лъжата в съдебната зала (есе) [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие Лъжата в съдебната зала (есе)
Описание Автор: Петя Стоянова, 4 Журналистика
Публикувано от Admin
Лъжата в съдебната зала, Петя Стоянова Според представите на съвременния човек религията отдавна не всява страхопочитание и човешките ценности като че ли с всеки изминал ден губят от стойността си. Почти архаично звучи въпросът: Ти страх от Бога нямаш ли? И ако религията е имала роля за изграждане на човешките ценности, напоследък превес взима Законът, който по непонятни причини прави опит да уреди и моралните, и етичните норми.

Покрай съвременните ни представи за истината се оформят и представите ни за измислицата, която включва изричането на лъжи, кога по-малки, кога по-големи, които помагат нашата измислица да започне да се схваща като истина.

В нередки случаи лъжата се използва като средство за задоволяване на наши користни интереси. Понякога срещу заплащане могат да се намерят хора, способни правдоподобно да изрекат подходящата лъжа не само без страх от Бога, но и без страх от Закона. Защо ли? Защото наказани за лъжесвидетелстване няма или броят им е почти незначителен.

Опитът ми като съдия, а и преди това като адвокат, ми показва, че българинът лъже все по-често и все по-добре, особено в съдебната зала, без страх от закона, дори след като бъде предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, а наказанието не е за пренебрегване – до пет години лишаване от свобода.

Вече почти не се срещат свидетели, които наистина са дошли да установят истината. Тези, които казват истината, обикновено изживяват естествено притеснение и неудобство от присъствието си в съдебната зала, където символите на държавната власт – знаме и герб за повечето хора все още всяват респект. И ако не бях виждала реакцията на деца, довлечени от несъобразителни родители и бавачки в съда, където не им мястото, едва ли бих могла да различавам този вид свидетели, които носят чистото, истинското в себе си, и не биха излъгали каквито и щедри възнаграждения да им предлагат.

Често дечица в невръстна възраст щъкат из коридорите на съда, а понякога се озовават и в съдебната зала. Един ден, по време на съдебно заседание, услужлива баба дърпаше за ръката едно хлапе, но щом детето се озова вътре и ме видя с онази грозна черна тога, то започна да пищи. Представям си какво е провокирало детското съзнание на това дребосъче. Моя позната, чието внуче живее в чужбина, и идва при баба си и дядо си веднъж годишно, отишло с дядо си в съда, и учудено изрекло, виждайки съдии в тоги: Дядо, колко много Батмани има тук!

Едно друго малко дете, останало пълно сираче, доведено в съда по изричните указания на колега, чието дежурство бях поела, беше притеснено и срамежливо и отговаряше кратко на въпросите. Така, както децата изпитват страх и казват истината, така постъпват и хората, които за първи път влизат в съда, за да дадат показания. Това обикновено са благонадеждни свидетели и на тях може да се вярва. Те обикновено имат онова детско излъчване, което голяма част губят още с встъпването си в света на зрелостта.

Има и една друга категория свидетели, които са били добре подготвени от опитни адвокати какво да кажат и как да го кажат. В старанието си да услужат на свой роднина или приятел, те често забравят, че говорят пред опитен слушател, който ги наблюдава през цялото време, докато секретарката записва показанията им.

Една част от свидетелите, които послъгват, често започват да се пипат по лицето, изчервяват се, говорят много бързо, все едно цитират стихотворение на конкурс по бързо говорене, дишат ускорено, изпотяват се. Когато такива свидетели бъдат прекъснати, някои от тях не са в състояние да продължат, а други, в резултат на прекъсването, започват отново да говорят вече казаното и звучат като надраскана грамофонна плоча. Трета част от свидетелите, понатрупали малко опит в съдебна зала, се опитват да игнорират опита за прекъсване и повишават тон, влизат в разправия с адвоката на насрещната страна, а някои дори проявяват словесна агресия срещу съдията.

Среща се и една особена категория свидетели, които е малко вероятно да кажат истината. Обикновено това са лица, които изтърпяват наказание лишаване от свобода и се явяват да свидетелстват в услуга на „свой колега“, както наричат останалите лишени от свобода. Тези хора, поради простата причина, че се намират в една поначало враждебна среда, е малко вероятно да говорят истината. Те не трепват, дори когато изричат лъжа. Излъчват хладнокръвие и запазване на самообладание. Не биха се объркали дори когато опитни адвокати им задават въпроси, при които други свидетели биха започнали да се объркват в показанията си.

Да не забравя и за една колоритна категория свидетели от цигански произход, които така убедително лъжат, че човек ще си помисли, че са преминали през специално обучение. В немалко на брой репортажи, отразяващи зачестилите набези на този етнос спрямо служители на реда, често се виждат кадри, при които циганките се надпреварват да съчиняват лъжи и оправдания все едно са на конно надбягване.

По време на адвокатстването ми, ме бяха извикали за служебен защитник на едно момче. Дойде ред да разпитваме свидетелите – родители на непълнолетното момиче, с което обвиняемият заживял на семейни начала. Майката беше толкова убедителна в лъжата си, че била пълнолетна, когато заживяла с мъжа си, че се стигна до там съдията да я предупреди да не лъже, защото ще изпрати протокола със свидетелките показания в прокуратурата. Простата математика показа, че майката е родила дъщеря си на шестнайсетгодишна възраст. Да се смееш ли, да плачеш ли.

И накрая, но не на последно място, идва ред и на професионалните свидетели. Те могат да потвърдят всяка лъжеистина срещу прилично заплащане. Сладкодумни са и не влизат в пререкание с никого, най-вече с този, който им е платил добро възнаграждение срещу няколко минути лъжесвидетелстване.

Дотук дадох примери за различните видове свидетели, които изричат лъжи пред съда и дори не се страхуват да го правят. Всички те имат по нещо общо със съчинителя на новини, описан в Характери на Теофраст. Така, според Теофраст съчинителят на новини докато разказва, се преструва съвсем убедително, охка и въздиша. Много възрастни жени, дошли в съда да свидетелстват в полза на децата си или на свои близки и роднини, са способни да изиграят прилично подобна лъжетрагикомедия и да съчинят небивалици, на чиито способности биха завидели дори артистите в Народния театър. По чиста случайност или поради нечие гениално хрумване допреди няколко години един калкан делеше сградите на съда и на театъра в Бургас. Съпоставяйки характерите на Теофраст със свидетелите, чиито показания изслушах през годините, само показва колко неизменчива е човешката природа с времето.

Дали това важи и за другите участници в процеса – страните, адвокатите им, вещите лица, та дори и съдията? Отговорът най-неочаквано е положителен. Ще попитате - Ама и съдиите ли? О, да, дори и те, та нали и на тях природата човешка не им е чужда. Не всички съдии са справедливи и честни, на някои им се налага да послъгват било поради незнание, било поради собствената им глупост. Но нека най-напред разгледаме лъжливата истина, която страната и адвоката ѝ бранят тъй усърдно.

Често истината за човешките отношения е някъде по средата. Тя е сходна с това положение, при което оптимистът виждал чашата наполовина пълна, а песимистът – наполовина празна. Така и всяка от страните вижда делото си наполовина спечелено или наполовина изгубено в зависимост от способностите на адвоката си да изгради от половината лъжа истина или да превърне половината истина в лъжа.

Когато все още следвах по специалността Право, една опитна следователка ми каза нещо, чийто смисъл започнах да разбирам по-късно. Тя ми каза, че изпит се взема с явяване, а дело се печели с отлагане. По онова време не схващах добре втората част. Не винаги адвокатът успява да събере нужните му документи. По-неопитните и по-слабо подготвените адвокати използват трика с болничния лист. Защо именно те ли? Защото знаещите са наясно със закона и използват легалните способи за отлагане на делата, а незнаещите обикновено се опират на примитивни способи и средства. Най-често подобни адвокати сами изобличават лъжата, до която са прибягнали, като тръгват из деловодствата на съда да правят справки по времето, когато „уж са болни“. Друга лъжа, до която прибягват адвокатите е нещо, което си спомням от първите години на работата си като адвокат. Моя колега беше получила съобщение по дело да внесе държавната такса. Написа молба до съда да продължи срока, защото вече беше изхарчило парите, оставени от клиента ѝ за тази цел. Оправданието ѝ беше, че клиентът ѝ не ѝ платил хонорара. В крайна сметка ги внесе. Спомням си и за един случай от моята кариера, когато клиент беше дошъл при мен и ми хвърли на бюрото 10 лева, за да си извадя болничен лист и да не се явявам по делото, за да спечели време за преговори. Отказах и го убедих, че има законен начин да отложим делото. Мои колеги обаче съвсем не се свенят да извършват подобни нещо, най-често по користни подбуди. И ако все пак на адвоката му се налага да лъже, то е защото или не познава закона, или заради клиентите си.

Нека да видим лъжат ли вещите лица. През дългогодишната ми практика от другата страна на банката, това не се е случвало, но веднъж попаднах на странна ситуация. В кабинета ни беше настанен млад колега от външен конкурс. Един ден, съвсем необезпокоен от моята поява в кабинета, най-безсрамно уговаряше вещо лице за дава заключения, като закръгля цената по експертизата до размера на претенцията, за да не му се налагало да отхвърля исковете за някакви си стотинки или левове. Поради собственото си незнание да уговаряш и друг да лъже, като дава невярно заключение, какво друго може да бъде освен към подтикване за изготвяне на невярно заключение, което е вид неистина. Историята има край, но ще го спестя по други причини.

Присъствала съм и на срамни лъжи, които петнят професията на магистрата. Заради лъжата на една колега съдия, заради която Инспекторатът извърши проверка и се затвърди българската поговорка: Покрай сухото гори и зеленото. Един ден, след дълго чакане заседанието да започне, известен столичен адвокат се оплакал на председателя на съда, че чака повече от час, а от съдията няма ни вест, ни кост, и не се знае кога ще дойде и кога ще започне заседанието. Дали беше лъжа или оправдание, но колегата заявила, че понеже предишния ден заседавала до късно, на следващия не могла да стане навреме. Това може да бъде определено като нескопосана лъжа, която не прилича на магистрат. Тази лъжа обаче донесе неочаквана проверка за всички и се оказа, че оправданието е най-безсрамна лъжа. Не само лъжа, но и практика на колегата, намерила отражение в посочения начален час на заседанията в протоколите.

Понякога се налага и аз да послъгвам страните, но тук използвам така наречената благородна лъжа, за която са изписани томове с анализи и съчинения. Когато разбера, че страните спорят за несъществени неща и превръщат спора в махленска свада, прекъсвам и обявявам 10-минутна почивка, която правя умишлено половин час. При продължението след изтощителното чакане, страните и адвокатите им са станали по-хрисими и от ангел господен.

В заключение на изложеното по-горе мога да кажа, че всички участници в съдебната зала лъжат в една или в друга степен. При изречените лъжи от присъстващите в залата, най-големият дял се пада на свидетелите. Най-недостоверни са техните показания и на тях съдът дава най-малко вяра. Страните и техните адвокати, които изграждат една или друга теза и прибягват до някои лъжи, за да спечелят. Следват ги вещите лица, които могат да бъдат подведени, но като цяло много рядко прибягват до лъжа, защото от една страна вероятността да бъдат подведени под наказателна отговорност е много по-голяма от тази под отговорност да бъде подведен един свидетел за лъжесвидетелстване, а от друга страна вещите лица биха изгубили правата си. И накрая идва ред и на съдиите. Би трябвало изобщо да не лъжат, но видяхме, че не е така. Винаги ще се намерят поне двама съдии в системата, които да лъжат. А доказателството за това е една от теориите на вероятностите, която гласи, че в едно чекмедже има поне два молива с един и същ цвят. Така и сред всички съдии има поне двама, които лъжат. Ако заключим, че съдиите изобщо не лъжат, то това само по себе си би било лъжа.

Лъжата голяма или малка, си остава лъжа. Лъжата било поради користни подбуди, било поради благородни причини, остава лъжа. Веднъж изречена, лъжата може да промени хода на събитията и да ощети някого за сметка на другиго. И докато Законът все още има сила, можем само да се надяваме, че в някаква степен той ще възпира лъжата и опитите на користолюбивците към облагодетелстване.

2019
Оценки Гласувания: 1 - Средно: 5

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 114.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 1 (0 Регистрирани потребители 1 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика