Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> Същественото [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие Същественото
Описание Автор: Габриела Темелкова, 3 Журналистика
Публикувано от Admin
Взирайки се в изхвърлените книги до кофите за смет проф. Сийли откри интересни проучвания карта към съкровището " Шайн", той сам не знаеше дали то съществува, мо реши да направи всичко по силите си да го открие и да промени света си. След като гимназията в малкото градче Честър затвори, той бе безработен и съпругата му, бивша ботаничка, ги издържаше като припечелваше помагайки с домакинската работа на двете по-заможни семейства от градчето. Професор Сийли бе прекалено горд да зареже всичките си научни степени и да копае някакви си градини. Започна да се самосъжалява и спря да бъде ведрия човек, който всички познаваха. Минаха седмици четейки проучванията и правейки своите планове как да намери съкровището и да възвърне сигурността си. Съпругата му го молеше да се откаже, понеже ще е трудно и ще бъде далеч от нея, но той не обръщаше внимание на думите и. Тя хвана нежно ръката му, но той рязко се отдръпна . Натовари провизиите си и картата, килна шапката си за довиждане и отплава с малката лодка, която притежаваха. Плавайки в северно море професорът лесно се ориентираше по картата, не му бе трудно да открие съкровището, не му бе трудно и да го изрови."Шайн" бе заровено в корените на една палма, когато Сийли го зърна и отвори сандъка видя сиянието на множество злата и скъпоценни камъни. Седна, отпусна се назад върху ствола на палмата.

– Спечелииих! – провикна се той.

Натовари съкровището в лодката си. Щастлив от улова си потегли към дома, но изведнъж всичко се промени. Лодката му бе обградена от пирати. Две моторници препречваха пътя му. Пиратите бяха трима. Двама от тях се качиха на лодката при професора. Те бяха наясно какво е открил той и точно затова бяха дошли. Единият пират, мускулест и мургав мъж, удари силно Сийли по главата с оръжието си и той загуби съзнание. Другият пират, кльощав, млад мъж с ужасни зъби, се усмихна широко.

– Ето, казах ви! Щом ние не можем, друг ще го свърши вместо нас! – рече той.

От съседната моторница се обади възрастен, сърдит мъж.

– Сега трябва, да го занесем у дома Мърдок! Дано е толкова лесно, колкото залавянето на този умник!

– Шефе, нали затова го държим жив? Ние може да сме прокълнати, но тоя не е! – отвърна Мърдок.
Не след дълго прехвърлиха съкровището и професора на моторницата при капитана и потеглиха. Небето рязко почерня, дъжд от светкавици разцепваше мрака. Сийли се пробуди, но главата му не изглеждаше никак добре, кръв се стичаше по лицето му. Това бе най-малкият му проблем. Вълните като бесни зверове подмятаха моторниците и ги водеха право към рифа. Професорът бе дочул историята за проклятието. Пиратите откраднали съкровището от жената на капитана, убили я и били прокълнати от нея самата. Хърт Бесни - капитана или шефа по прякор- имал прекрасна съпруга, добра и красива жена от заможно семейство, но вместо да оцени това, което имал той решил да се отърве от жена си и да задържи съкровището за себе си. Той и екипажа му хвърлили красивата Шайн в бурното море на един от походите си.. Оттогава в сънищата на им се появявала Шайн и им припомняла, че никога няма да докоснат съкровището с тези черни ръце.

Бурята връхлиташе все по-бясно и рифа бе толкова близо. Сийли знаеше съдбата си. Изправи се срещу капитана и го погледна в очите.

– Ако знаех какво си имал и какво си сторил, за да го загубиш, никога нямаше да реша да търся този сандък пълен със злини! Знам, че ще загина, но по-добре сам, отколкото с вас!

Сийли скочи право в ръцете на една вълна, а моторниците продължаваха към рифа. Екипажът знаеше, че Сийли няма да се отърве от бурята, но се надяваха поне те да се разминат, но това така и не се случи. Моторниците се разбиха на парчета. Помен от пиратите нямаше.

Професорът започна да отворя очи и да вижда силната светлина на слънцето. С трудност се изправи и видя две неща. Един самотен сал на брега, а до него силна светлина бликаща от отворения сандък. И някак си там в нищото смазан от бурята той се изправи, бутна сала в морето и потегли. За миг погледна назад, а там от брега, сандъчето с широко разтворен капак сякаш му махаше за последно, но това не го тревожеше... За малкото време с това съкровище разбра, че скъпото не води към добро. Не богатството, а надеждата го спаси. Рибарска лодка мина край него и добър човек му предложи помощ. Рибарят отведе професора до дома. Сийли не искаше никаква друга помощ, не мислеше за раните си, искаше само нея. Неговият лек!

Когато стигна прага на малката им къща я видя, тя бе в градината, говореше на цветята и нежно почистваше листата им едно по едно.

(2019)
Оценки Гласувания: 0 - Средно:

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 114.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 2 (0 Регистрирани потребители 2 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика