Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> Последен дъх [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие Последен дъх
Описание Автор: Андрей Андреев, 3 Журналистика
Публикувано от Admin
Последната битка, ръководена от някогашния български принц, Искендер бей, завърши катастрофално. Отрядът на османския военачалник беше разбит от бунтовниците на империята. Малцината оцелели се спасиха с позорно бягство. Самият Искендер изгуби ръката си и получи няколко животозастрашаващи рани. Въстаниците, които вече се бяха оттеглили, вярваха че пълководецът е мъртъв. Техните предположения обаче не отговаряха на истината.

Раненият българин събра сила и се изправи. Подпирайки се с меча си, той успя да се изтегли до близката гора. Грозната гледка на загиналите му подчинени събуждаше у него най-мрачните чувства, които човек може да изпита. За втори път в живота си, Искендер се намираше между живота и смъртта. Първият път обаче, той успя да се спаси, приемайки исляма, а сега, единственият начин, по който можеше да се спаси, бе чудото. Пълководецът обаче не вярваше в чудеса. Вече над двадесет и две години, искрата на живота у него, беше угаснала. Над двадесет и две години, той нито веднъж не се бе усмихвал. След като напусна бащината си земя, той така и не се завърна в нея. Той така и не знаеше каква е участта на брат му, който беше събрал смелостта си, за да се въвлече във вътрешните борби на Османската империя, заедно с братовчед си, Константин II.

Искендер достигна до горичката, към която се беше запътил. Той падна безсилен на земята, и тормозен от своите рани погледна към небето.

– Странно – промълви пълководецът на български. – Мога да се закълна, че само преди половин час небето беше мрачно.
Още в същия миг Искендер усети небивала болка в сърцето си, която го накара да затвори очи за миг.

След като пълководецът отвори очите си, той не чувстваше болка. Той се огледа, и забеляза, че навсякъде около него струи светлина. Беше невъзможно да опише гледката пред очите му с каквито и да било думи, били те на български, ромейски, османски или арабски.

– Къде съм – промълви отново Искендер. – Все още ли дишам?

Едва произнесъл тези думи, българинът видя, как пред него зейва още по-силна светлина и закри очите си с ръка. Щом усети, че светлината намалява, той отдръпна ръката си и видя Него, Всевишният Бог-син.

– Господи! – изкрещя Искендер, след което продължи. – Поради що се явяваш на мене, на грешника, който се отрече от Тебе? Поради що не ми изпрати мълния, която да ме порази още в мига, щом се превърнах в иноверец? Поради що ти, о, царю на царете, си се заел с мене, вероотстъпникът, предал своите братя и братовчед, своите поданици и своите приятели?

Иисус се усмихна, приближи се до Искендер, и го докосна по рамото с ръка. Миг по-късно му проговори:

– Александре, чедо мое, знай че Аз, зная всички твои тайни. Зная, че ти нивга не се отрече пълно от мене, нито пък предаде своите братя. Зная по-добре от всеки друг, че ти направи това, което беше необходимо. Не забравяй, чедо мое, че аз съм частица от тебе.

Със сълзи в очите, някогашният български принц прекъсна Бог:

– Но аз умирам, Боже! Скоро твоето присъствие ще изчезне от мен.

– Аз не съм твоята плът, чедо мое – промълви Иисус. – Аз съм словото, аз съм част от душата ти.

След като Искендер чу тези думи забеляза, че Бог отново се превръща в сноп от ярка светлина. Той отново прикри очите си с ръка. Изведнъж обаче, отново усети болка. Когато свали ръката си от очите, забеляза, че той отново е в гората. Погледна към небето и не повярва на очите си. То беше обвито от черни облаци. Чуваха се небивало силни гърмове.

– Сънувах ли? – запита се на глас Искендер. – Не, това не може да е било просто видение. Всъщност... може ли да бъде просто видение?

Българският принц усещаше как очите му малко по малко се затварят. Той не можеше още дълго да се бори с напорите на безпощадната болка. Смъртта го обвиваше в своята ледена прегръдка, а той беше неспособен да й се противопостави по какъвто и да било начин.

Събирайки последните си сили, Искендер се прекръсти, изричайки думите:

– Аз съм в Христа Бога правоверен и христолюбив самодържец на всички българи и гърци... Казвам се... Йоан Александър II Шишман...

Очите на някогашния български престолонаследник продължиха да се затварят, докато той не усети топлината на необяснимата пурпурна светлина, която го обграждаше. За последен път в живота, нареченият Искендер, Александър Шишман, се усмихна. Миг по-късно, той предаде Богу дух.

(2019)
Оценки Гласувания: 0 - Средно:

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 157.
Най-преглеждана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 1 (0 Регистрирани потребители 1 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика