Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> По разказа на Маркес „Следата от кръвта ти по снега” [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие По разказа на Маркес „Следата от кръвта ти по снега”
Описание Трифон Георгиев – ІV Ж
Публикувано от Admin
По разказа на Маркес „Следата от кръвта ти по снега”
Трифон Георгиев – ІV Ж

Били Санчес увеличи скоростта. Опиянен от мощта на звяра, който управляваше, почти забрави за спящата кротко до него Нена.
Заснежените дървета прелитаха покрай покрай автомобила и се сливаха в бяла мъгла. Мъжът беше вече решил да пристигне в Париж още тази нощ, като наум се оправдаваше, че там непременно ще има отворена аптека.
Очите на младата жена се отвориха за миг и се взряха в тези на съпруга й. Той сияеше. Държеше в ръцете си огромната сила на искрящият сребърен автомобил.Тази сила му струваше толкова невероятна и голяма, че сякаш можеше да укроти вилнеещата навън буря. Пръстът още я болеше. Погледът й падна на кърпичката, която го обвиваше. Платът по начало бял като девствения сняг на високите планински върхове сега беше с цвят бордо. Тя се зачуди на неспирните капчици кръв, които продължаваха да напояват импровизираната превръзка. Сметна, че просто трънчето на розата е наранило пръста й по-сериозно отколкото си бе мислела, но реши, че все пак не може да е толкова зле. Затвори очи и направи повторен опит да заспи. Дрямката не закъсня и бавно, но сигурно завладя съзнанието й, както капчиците червена кръв малко по малко напояваше носната й кърпичка.
Съпругът й не видя нито нейните устремени към него очи, нито обърна внимание на превързаният й пръст. В паметта му вече не присъстваше и спомена за аптеката. Всичко бе избутано от пътя напред, той заемаше целия използваем обем на мозъка му. Замръзнал и потънал в мъгла, тайнствен, криещ тайните си като срамежлива любовница.
Колата подскочи, минала през неравност на пътя. Женските, почти детски очи се отвориха се отвориха още веднъж и отново погледнаха любимия. Били се обърна и като видя сънливостта в тях се усмихна извинително. Ъгълчетата на устните й се заизкачваха по красивото й лице и образуваха усмивка, с която казваше „Няма нищо”. Очите й отново се затвориха и сънят дойде. Погледът на Санчес се плъзна по таблото, близна километража, усещайки вкус на висока скорост и замръзна върху пътя.

Очите се отвориха. Мъгла. Образите започнаха да се проясняват бавно. Дървета. Корони на дървета. Главата се завъртя наляво и неразбиращите очи се взряха в снежните преспи. Завъртя се на другата страна. Блестящи от белота стволове. Чувствата нахлуха в съзнанието й като взривила се бомба. Ужасна болка стягаше крехкото й тяло. Опита се да анализира откъде идва и разбра, левият й крак беше пострадал. Но какво ставаше тук? Къде беше Били, защо не бяха в колата?! Студа нахлуваше в скъсаното й скъпо палто и я караше да трепери още по-силно. Изпаднала в паника тя се опита да се изправи, викайки името на съпруга си. В главата й изригна вулкан от болка. Кракът й изхрущя като натрошен лед и тя чу собствения си писък. Писък, пълен с изгаряща болка и замръзнал ужас. Отговор не последва. Главата стигна почти хоризонтално положение. Пред нея се виждаше скъпото Бентли на Били, което беше застинало в страстна целувка със ствола на една топола. Сега автомобилът изглеждаше различно. Красяха го такива линии, че човек трудно можеше да си ги представи. За предишния престиж на това возило напомняше само емблемата. Предната пътническа врата зееше отворена и кожения салон не се виждаше от радващите му се снежинки. Предното стъкло красеше огромна звездовидна дупка, а по остатъка му пълзеше паяжина от цепнатини. Колата се бе ударила челно, но не откъм шофьора и сега тялото на млад мъж с квадратни челюсти като на наемен убиец лежеше на метри от нея. Нов писък разцепи тишината. Той се разнесе из пустия път и заглъхна. Чу се глух пукот и тялото на Нена пак падна на земята в несвяст. Червената кърпичка потъна в снега. Той почервеня и се образува едно малко умиращо червено слънце.
Тя се свести по някое време и с последни сили се довлачи до тялото на Били. Прегърна го и пак изпадна в несвяст.

Били се посвести усещаше тялото върху себе си. Надигна се. Май беше добре, с изключение на ужасното главоболие и размазания поглед. Продължаваше да държи Нена в ръцете си. Видя едно голямо червено петно, от което тръгваше кървава диря и стигаше до него. Били стана, все още носейки съпругата си. Огледа се. Нозете му сякаш сами поеха по заледения път. Дали вървеше към Париж или се връщаше изобщо не го интересуваше, важното беше да намери помощ, а и кръвта от подгизналата кърпичка продължаваше да бележи пътя. Мъжът ускори крачка.
Оценки Гласувания: 0 - Средно:

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 150.
Най-преглеждана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 1 (0 Регистрирани потребители 1 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика