Душата ми, циганката, през мъглата ще надникне, ще търси пак картини предстоящи, паяжини ще чете-разплита, а дали ще смее огледалото да пита… истината в него да съзре?
Душата ми, циганката, смирено се покланя щом види мигли да танцуват и не понася мислите самотни да тъгуват.
Душата ми, циганката, в чужди светове витае. Душата-циганка във себе си поглежда ражда се, обича и умира всеки следващ стотен път...
Текстов архив
