Кой те научи да гледаш в щита? Кой ти показа таз сабя убийствена? Кой ти подшушна, че можеш мен – злата Горгона да скършиш?
Аз бях от камък създадена и в камък превръщах онези, които до мен се докоснеха, ранявах, убивах мъжете-глупци и гордо въздавах надежди – на всекиго според заслугата. Но ти бе стомана калена! Сърцето от камък превърна във прах.