Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> Момичето в парка [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие Момичето в парка
Описание Автор: Раймона Райчева
Публикувано от Admin
Беше хладен октомврийски следобед, нормално за тази част от годината за времето на Острова. Аида и днес дойде в парка, но не за да почете любимия си автор, както обикновено правеше. Тя имаше арабски произход, баща и бе арабин от Машкад, вторият по големина град в Иран трето поколение банкер, преселил се като дете с родителите си в Англия. Майка й англичанка. Любовта на родителите и остана необяснима за много, дори и след раждането на Аида. Аида бе 26 годишна, завърши финанси, но започна работа в организация, която помагаше на емигранти от Близкия Изток. Името и от арабски означава „гост, някой който се завръща”, и тя наистина очакваше някой който да се завърне. От три години имаше връзка с Башир, сгодиха се преди година. Запознаха се в парка, точно на тази пейка, докато той разхождаше кучето си, а тя отново четеше, това бе любимото и занимание. От този ден бяха неразделни.

Двамата сравняваха любовта си с тази на героите от операта „Аида” на Джузепе Верди. Операта разказва, за любовта на Аида и Рамадес. Рамадес е осъден да бъде погребан жив в гробницата, където неговата любима се скрива, за да умре заедно с него.Освен, че главната героиня също се казва Аида, любовта на героите е силна, искрена и предана както тяхната. Така и тя бе готова да жертва живота си за Башир. Башир е военен, служи в армията, родителите му – известни лекари с добро име. Той бе на 29г., постъпи в армията на 20 и така вече 9 години е отдаден на работата си, чувства се горд да брани и служи на родината си. Зад гърба си имаше мисии в Ирак и Косово. Минаха два месеца, от както отново замина на мисия – този път в Афганистан. От както той замина, Аида, бе отпаднала, уморяваше се бързо, прилошаваше и често, но отдаваше това на дните които броеше до завръщането на любимия си. Склони да си направи изследвания, просто за да успокои семейството си, че всичко с нея е наред. Сутринта в болницата и съобщиха, че е бременна и това са нормални симптоми които тя е пренебрегвала. Не побърза да каже на близките си. Отиде в парка, който бе пуст децата бяха на училище, седна на тяхната пейка, пусна си тяхната песен и се отдаде на мисли за предстоящото. Припомни си как малко преди да замине, отидоха в увеселителният парк. Ядоха захарен памук, возиха се на Виенско колело, той и спечели играчка, разбира се най-голямата като стреля с пушка, все пак е професионалист. Усмивките не слизаха от лицата им и вярваха, че най-хубавото предстои. Представи си как при следващото им ходене, ще бъдат вече трима. Всичките им мечти за дом, семейство, дете бяха на път да се сбъднат. Той и обеща, че това ще бъде последната му мисия и след това ще се отдаде на семейният живот, и ще остави работата на по-заден план. Щяха да извършат дълго плануваният ремонт на къщата, която си купиха малко след годежа. Да отидат на почивка в родния Иран подарък от родителите им, и разбира се да организират сватбата. Сватбата… Башир искаше тя да я организира, докато той е в Афганистан, за да може когато се прибере веднага да сключат брак. След като днес разбра, че е бременна, плановете за сватба можеха да почакат. Семействата им ще са толкова щастливи, замисли се кога да го му го съобщи веднага, или да изчака да си дойде и първото нещо, което да забележи, да бъде коремчето й. Какво ли щеше да е изражението му?! На арабски Башир означава „човек, който носи добри новини”, само че този път Аида щеше да бъде тази, която носи добрата новина. Потънала в размисли за бъдещето и за това което ги очаква за миг времето за нея бе спряло.

В същото време по BBC, в извънредна емисия съобщиха за атентат в Кандахар срещу английската база. Информация за оцелели нямаше…

Оценки Гласувания: 0 - Средно:

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 87.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 6 (0 Регистрирани потребители 6 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика