Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> Самотният тромпетист [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие Самотният тромпетист
Описание Автор: Славяна Стойнева, 4 Журналистика
Публикувано от Admin
Всяка сутрин през последните три години, пътят ми към работа минаваше през един от чудните мостове на Лондон. Това бяха единствените десет минути, в които вървях пеша след едночасовото пътуване с автобус и метро. И всяка сутрин там имаше мъж някъде в началото на тридесетте си години, с тъмно руса коса и красиво лице, който свиреше една и съща красива мелодия.

В началото, забързана не обръщах внимание, докато един ден не се спрях да му оставя пари за прекрасното изпълнение. Тогава осъзнах, че няма никакъв съд, в който да пусна паунда и останах загледана в него. След като мелодията свърши той вдигна глава и ме поздрави.

- Извинете за въпроса, но защо всеки ден свирите едно и също? - попитах аз.

- Защото я чакам. - простичко отговори той.

След като видя почудата в очите ми, тромпетистът ми разказа как преди години също забързано минавал всеки ден по този мост. Един ден, вървейки с тълпата отиващи на работа, забелязал едно единствено момиче, което не бързало за никъде, а напротив с усмивка вървяло бавно и се наслаждавало на свежата сутрин. Момичето било сляпо. Когато било на десет години, красивото момиченце претърпяло катастрофа, по вина на баща си, който често злоупотребявал с алкохола. При инцидента детето получило удар в главата, от който ослепяло завинаги. Но, вече изгубило зрението си, то се научило да се наслаждава на други неща. Обяснило на музиканта как усеща вятъра, слънцето, хората и всичко, което го заобикаля. И това красиво момиче било щастливо и не бързало за никъде, радвало се на малките неща, за които в този забързан свят вече нямало време. Тромпетистът бил толкова опиянен от нея и й казал, че трябва да я види отново.

- И какво стана? - попитах затаила дъх.

- Смеейки се ме попита как щяла да ме познае, а аз и отговорих - по мелодията. И от тогава всяка сутрин вървя бавно, наслаждавайки се на всичко около мен и свиря тази мелодия за нея. - отговори той.

След историята на младият музикант навсякъде се оглеждам сред забързаните хора за едно усмихнато момиче, което напук на целия свят, не бърза за никъде.




Оценки Гласувания: 1 - Средно: 5

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 86.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 1 (0 Регистрирани потребители 1 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика