Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> God Save the Queen [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие God Save the Queen
Описание Автор: Марио Стаматов, 4 Журналистика
Публикувано от Admin
– Не!

– За една седмица това ли измисли?

– Не искам, а и не разбирам защо трябва да се подиграваме на толкова много хора.

– Ти нея за колко души я смяташ? Какво като е кралица? А всъщност това не е подигравка, а критика.

– Глупости! Ако го направим ще бъде възприето като подигравка.

– Дори и така да е. Тя е престаряла преяла, църковна мишка.

– Все пак е глава на държавата. Хората я обичат.

– Да, макар и леко изветряла и проскубана. И какво като я обичат? Хората обичат и филмите с Джеймс Бонд.

– Трябва ли постоянно...

– Да, трябва! Ти всъщност откога имаш собствено мнение?
– Не прекаляваш ли?

– А въпроса ми неоправдан ли е? Все пак не аз целувах краката на гаджето си денонощно, въпреки упреците от хората, на които им пукаше за теб. Сервилността не ти е чужда. Всъщност не знам защо очаквах да се съгласиш. Нали това, което ще направим е един вид неподчинение.

– Ако визираш себе си като един от хората, на които им пука за мен няма да е зле да го покажеш. Все пак сме приятели от осем години.

– Фактът, че не правя точно това което очакваш и точно по начина, по-който го очакваш не означава, че не ми пука за теб!

– Добре казано! Само да беше вярно.

– Няма значение. Можем и без теб. Не всички флейтисти са безгръбначни.

– А какво има значение за теб? Очевидно не са отношенията ни щом смени темата.

– Нямам време за чувствата ти точно сега.

– А кога? За къде винаги бързаш? Накъде по дяволите отиваш?

– На репетиция!

Ян грабна черното палто от облегалката на стола и не пропусна да тръшне вратата на апартамента. Слезе с бърза крачка към стълбите и се отправи към колата си. Беше края на април, а навън беше слънчево, но зверски студено. Движението беше тежко, а пешеходците се бяха сгушили в яките си като охлюви, които не можеха да се приберат в черупката си. Изглеждаха някак по-жалки от обичайното. Не след дълго той слезе от колата и се запъти към дървена табела, която пишеше „The merry goat“. Вътре вече го чакаха приятелите му и той ги прегърна.

– Ще тръгваме ли? – попита припряно Ян.

– След ей толкова – каза младо момиче с пъстри очи и закачлив поглед и посочи към почти пълната си халба с бира – Ако бързаш можеш да ми помогнеш – добави тя и се ухили.

– Знаеш, че не пия преди репетиции – отговори й той.

– Жана съгласи ли се? – попита небрежно облегнало се на бара слабо момче с изразени тъмни кръгове под сините му очи.

– Не! – Ян му отговори. – Ти какво очакваше?

– Същото, тя е ... – опита се да каже леко пълно момче с къса рижа коса и лунички, което досега мълчаливо слушаше.

– Безгръбначна! – прекъсна го той – Не знам как още не съм я изхвърлил от квартирата си.

– Оптимистична, безконфликтна, мила. Всичко, което ти е чуждо - довърши пълното момче.

– Флейтист ще търсим ли? – попита синеокото момче.

– За кога? – отвърна той – Рожденият ден на кралицата е утре. Трябваше да намерим пети човек още в началото.

Момичето изпи останалата половин халба бира на една глътка и облече якето си. Четиримата се запътиха към колата, с която той беше дошъл и тръгнаха към апартамента на любителката на хмеловите напитки. Вътре беше просторно или празно, Ян от две години не можеше да реши. Извадиха инструментите си. Той свиреше на тромпет, рижавото момче на акустична китара с метални струни, синеокото момче на обой, а момичето на цигулка. Макар да свиреха песента перфектно резултатът беше особено странен.

Следващият ден беше мъглив, грозен и също толкова студен както предишния. Нищо чудно, все пак не се е случило нещо добро, макар и за англичаните да беше празник. Младата компания се срещна в същия бар точно в един. Учудващо никой не закъсня. Този път носиха инструментите си. Преговориха всички подробности около пърформанса им. Ян щеше да свири на моста Ватерло, на пълното момче се падна Уестминстърското абатство, пъстроокото момиче, което пиеше вече втора халба бира щеше да поеме театъра „Глоуб“, а за синеокото момче остана операта „Ковънт Гардън”.

Точно в три часа те бяха вече по местата си. Започнаха да свирят „God Save the Queen”, песента на Sex Pistols. Но вместо кисели физиономии те виждаха насреща си усмивки. Дали някой въобще знаеше какво точно свирят. Дори и да знаеха, явно не им пукаше. Защо? Нали толкова обичаха скъпата си кралица, това не ги ли подразни поне мъничко. Толкова ли са глупави, колкото изглеждат, чудеше се той. Всъщност имаше тъга и разочарование, но беше изписана само по лицето на едно момиче. Смугла, с красиви зелени очи, от които се стичаха сълзи. Нейните плътни тъмни устни грозно се бяха разкривили. Това беше Жана. Тя не можеше да отлепи разочарования си поглед от русокосия тромпетист. А той дори не я забеляза.

След неуспешното представление музиканти се събраха омърлушени във „The merry goat“. От четиримата само пълното момче с китарата успя да подразни тълпата, да я откъсне от сляпото й подчинение. Те обсъждаха хорската глупост и смирение надълго и нашироко. Всъщност доста надълго, пъстроокото момиче пиеше вече шеста бира. Прегърнаха се на раздяла и тромпетиста пое към квартирата си. Беше тъмно. Когато светна лампата Ян видя, че вече ги няма по стените красивите пейзажи, която Жана рисуваше, нямаше ги дрехите й, нямаше го ухилено й лице и замечтания поглед. Нямаше кой да му каже, че звездите и над него ще се посипят, нямаше я единствената, която можеше да приглуши раздиращата мъка. Нямаше даже и бележка за сбогом. От нея беше останало единствено пликче с пари за наема.
Оценки Гласувания: 0 - Средно:

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 87.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 6 (0 Регистрирани потребители 6 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика