Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> Ефектът Ганцфелд [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие Ефектът Ганцфелд
Описание Автор: Марио Стаматов, 4 Журналистика
Публикувано от Admin
Тя беше тиха. Изключително вглъбена. Не разговаряше с почти никого освен тесния си кръг от колеги. Започваше работа чак след час, но тя вече беше седнала на пейка пред лабораторията и чакаше с нетърпение. Слушаше музика, но едва ли даже знаеше коя песен звучи. Музиката й помагаше да се концентрира. Изглеждаше нетипично за тези географски ширини — смугла, тъмноока, облечена в дълга пола, а косата покрита с хиджаб.

Тя влезе в лабораторията, а там вече я чакаше възрастен мъж. Това беше нейният колега д-р Браун. Те бяха единствените, който работиха по този експеримент. Проведоха кратък разговор за това, колко обещаващ беше субекта им. А това наистина беше така, не беше просто отчаян блян на отдадени на работата си изследователи. Въпреки несъвършенствата, присъщи на експеримента Ганцфелд те го бяха приложили прекалено много пъти, за да бъдат положителните резултати чиста случайност. Субектът им също беше се справил неведнъж с генератора на случайни числа, а резултатите от този тест са изключително надеждни.

На вратата се почука, беше мъж на средна възраст с прошарена коса и отличителни тъмни зелени очи.

— Алистър, съжалявам но още не сме готови. Ще изчакаш ли с нас? – попита го д-р Браун.

Той се съгласи и двамата заговориха за кулинарни рецепти. Алистър работеше като главен готвач в ресторант за италианска кухня. Субектът им вече закъсняваше с около петнадесет минути, а смуглата млада жена нервно хапеше долната си устна.

— Успокой се, Самира – каза й д-р Браун — Тя е тинейджърка, съвсем нормално е да закъснява.

Самира се усмихна едва забележимо, но не отговори нищо. Не след дълго на врата се почука отново. Самира отвори врата нетърпеливо, а дребно слабо момиче с черна коса на лилави кичури стоеше от другата страна. Това беше Лесли, техният субект.

— Извинявайте, че закъснях д-р Али — каза тя като се усмихна виновно, но и някак небрежно.

Самира помогна на чернокосото момиче да съблече якето си и го закачи внимателно. Д-р Браун влезе в антрето й поздрави покани момичето да влезе. Всички приготовления бяха направени. Стаята беше празна, с изключение на две меки бледочервени кресла. Слаба червена светлина се разпръскваше сякаш отвсякъде. Алистър тъкмо се разполагаше удобно върху едното кресло. На ушите си имаше слушалки, а на очите си, половинки от топче за пинг-понг. Всичко това целеше да приглуши сетивата на приемащия. Това състояние наричаха ефекта Ганцфелд. Но този път експериментът нямаше да протече по стандартната процедура. Тъкмо затова имаше второ кресло. Лесли нямаше да предаде на реципиента изображение или видеоклип, а щеше да се опита да му предаде неин спомен. Бяха избрали предварително една щастлива сцена от детството й — как тя язди понито си, докато нежен топъл пролетен дъжд леко капе по кожата й. Лесли се настани удобно в съседното кресло. Поставиха внимателно слушалките и половинките от топчето и излязоха от стаята. Застанаха пред големия прозорец към червената стая и започнаха да наблюдават с нетърпение. Мъжът разказваше какво вижда и за какво мисли. За брат си, който преминаваше през труден развод, за майка си която злорадстваше заради това, само защото не харесваше снаха си, за това, че трябва да бяга по-редовно и да се храни по-здравословно, за самия експеримент и други. Вече бяха изминали около двадесет и пет минути, но той не можеше да долови детския спомен на Лесли. Разочарование беше изписано по лицата на д-р Браун и д-р Али. Изведнъж мъжът спря да говори. Минаха около минута и мълчанието продължи. Самира влезе в стаята, спря червената светлина и пусна белите луминесцентни лампи. Лесли свали слушалките и половинките от топчето, но Алистър остана неподвижен.

— Какво става? – попита разтревожено Лесли.

Самира се доближи и свали слушалките и топчето. Тя разтресе раменете му, но той не помръдна. Допря ръка до шията му, но той нямаше пулс и беше изключително студен. Тя се стъписа. През това време д-р Браун влезе в стаята.

— Той е мъртъв! – почти прошепна Самира.

След два дена бяха обявени официалните резултати от аутопсията — задушаване в следствие на хипотермия. Записите от експеримента бяха прегледани внимателно, д-р Браун, д-р Али и Лесли, както и близките на Алистър бяха разпитани подробно, дори и за нещо, които не бяха от значение. Абсолютно никой не знаеше защо Алистър бе умрял. Никой не беше изказал дори хипотеза.
Оценки Гласувания: 0 - Средно:

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 88.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 1 (0 Регистрирани потребители 1 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика