Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> Паячето [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие Паячето
Описание Автор: Марио Стаматов, 4 Журналистика
Публикувано от Admin
Паяжина. Невидима, лепкава, издръжлива. А паякът стои, в ъгъла, в сянката. Грозно, но добре скроено същество. Паяжинна жлеза за мрежата, очи да види плячката, уста да я погълне, стомах да я усвои. Нищо излишно. Еволюцията в пълния й блясък. Всъщност това едва забележимо паяче в ъгъла описваше далеч по-успешно същността на заложните къщи от големите ярки табели пред тях. Все пак дали толкова много се различаваме от насекомите?

– Бабче, ще го продаваш ли? – прекъсна размисъла й млад мъж с обръсната коса и необръсната брада. Не беше груб. Вероятно просто това беше цялата учтивост, на която той бе способен.

– Не! – отвърна му тя с равен тон, без дори да откъсне очи от красивия часовник с тъмнокафява кожена каишка и семпъл дизайн.

Тя прибра часовника в джоба на палтото и отвори чадъра си още преди да е излязла. Беше блондинка в началото шейсетте си години. Слаба, не особено висока, с издължено лице, чиито бръчки далеч не стигаха до скулите - ярко изразени. Изглеждаше по-млада от връстниците си. На нея не й трябваха спешно пари. Просто й беше дошла глупавата идея да се опита да впечатли надутите родители на зетя със скъп подарък за сватбата. Всъщност часовникът даже нямаше сантиментална стойност за нея. Беше подарък от мимолетен любовник, преди двайсетина години, но защо да го залага? Защо да храни паяка, той имаше достатъчно плячка. А дори да умре от глад, на кого ще липсва тя? Нямаше нужда от отговор. Върна към спомените си за момчето, което й го беше подарило някога. Синът на областния управител. Висок, добре сложен със светлосиви очи, красиво симетрично лице и къса къдрава коса. Разкошен! Тя се ухили широко, когато си припомни колко глупав беше. Как гледаше с празен поглед над дъската. Дори го беше оставила на поправителен в десети клас. Тя вече пиеше сок от къпини в уютния си апартамент, но все още мислеше за него. Дали вече знаеше законите на Нютон?
Оценки Гласувания: 0 - Средно:

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 87.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 6 (0 Регистрирани потребители 6 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика