Литермедия е електронно издание на Факултета по хуманитарни науки към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
• Публикации •

Текстове -> Творческо писане -> "Холограмният" учител или накъде духа вятърът на промяната в училището на бъдещето [ Търси ]

Текстов архив
Заглавие "Холограмният" учител или накъде духа вятърът на промяната в училището на бъдещето
Описание Автор: Ивайло Горчев, магистър АМК
Публикувано от Admin

Ще присъства ли учителят такъв, какъвто го познаваме в класната стая на бъдещето? Изобщо ще познават ли децата от първо лице значението на думи като класна стая и училище? Ивайло Горчев търси отговорите на тези и други въпроси, като се опитва да открехне завесата, която разделя бъдещето от настоящето.


Ако помолим произволен брой български граждани да дефинират понятията „ училище” и  „класна стая”, най-вероятно ще получим поне една дузина различни отговори, които могат да варират от неутрални определения като „място / сграда / организация / стая, където група ученици получават знания и умения” до по-емоционално натоварени епитети, като „забавачница”, „маймунарник” или дори „пълна безсмислица”, като някои хора биха споменали в дефинициите си и думата „възпитание”. Нека, все пак, да погледнем какво представлява средностатистическата класна стая в едно държавно училище в момента. Въпреки че има училища, които може би правят изключение, по-голямата част от държавните училищата в България нямат компютър и мултимедиен проектор във  всяка стая, а още по-малко училища и класни стаи имат на разположение отделен компютър за всеки присъстващ ученик. Освен това, нормативно, осигуряването на отделен компютър за всеки присъстващ ученик е на практика невъзможно, тъй като в един учебен клас обикновено има около 26 ученици, като понякога, когато има близнаци, бройката може да стигне и до 27, а според все още действащата Наредба № 9 от 28 май 1994 г. за здравно-хигиенните изисквания при използването на персонални компютри в обучението и извънучебните дейности на учениците Приложение №1:


1. В помещенията, ползвани за обучение и извънучебни дейности на учениците с персонални компютри, трябва да има не по-малко от 5 кв.м на работно място.


2. В помещения с размерите на традиционна класна стая (50 кв.м) се разполагат до 9 работни места.


3. В големи помещения не се допускат повече от 15 работни места, независимо че големината на площта позволява това (http://www.gli.government.bg/page.php?c=34&page=1).     


Това означава, че най-често в българската класна стая се разчита на традиционните методи на преподаване, които включват използването на гласа на учителя, учебни помагала, учебници, черна или бяла дъска, тебешири или маркери като основно средство за предаване на информацията от учител към ученик, а проверката на знанията става или с помощна на устно изпитване пред класа, понякога с помощта на черната или бялата дъска, или писмено върху хартиен носител, който след това е проверяван и оценяван от учитля. В часовете по чужди езици отдавна се използват звукозаписи, с чиято помощ се проверява разбирането при слушане на текст от страна на учениците с помощта на зададени към него въпроси. Повечето съвременни учебни системи по чужди езици освен вече споменатите записи, включват и интерактивен софтуер, който покрива голяма част от или дори цялото съдържание на учебника в електронен вид, но липсата на мултимeдиен проектор, компютър и интерактивна бяла дъска във всяка класна стая в повечето български училища ограничава възможностите за пълноценно използване на тези нововъведения. Въпреки че в повечето училища имат  поне един компютърен кабинет, който може да включва и интерактивна бяла дъска, в който учителите могат да проведат часове с помощта на предоставеният им софтуер, това определено са епизодични часове, а не нещо, което се случва редовна във всеки час и клас. В някои училища с помощта на проекти са изградени и масички с таблети, които могат да се използват в учебните часове, но повечето училища в България нямат такава предоставена възможност. Факт е обаче, че голям процент от учениците имат компютър или таблет в своите домове, както и свои собствени смартфони, през които имат достъп до интернет.


От друга страна за да намерим отговора на въпроса дали учителят ще присъства такъв, какъвто го познаваме в класната стая на бъдещето, ще е необходимо да поговорим за ролите на учителя в съвременната класна стая. Традиционно, основната роля на учителя е включвала предоставянето на учениците, по лесен за разбиране начин, на определена, обикновено нова информация в дадена научна област.  Другата,  тясно свързана с първата роля, е ролята на изпитващ, т.е. този, който проверява до каква степен е овладян вече преподавания материал. Отговорността на учителя, като възпитател е закодирана и в термина „образователно-възпитателен процес” с който се назовава процесът на взаимодействие между учителят и учениците. В последно време от учителят все повече се очаква не само да предава информация, но да го прави по начин, който да бъде интересен за учениците. Освен това той влиза в ролята на насърчител, помощник, съветник, коректив, организатор, вдъхновител, будител, добър пример, стратег, треньор, фасилитатор, психолог, а в последно време с интегрирането на деца със специални образователни потребности в класните стаи, учителят започва да играе ролята и на психиатър. От него се очаква да може да открие и насърчи таланта на всеки ученик и да спомогне за пълното развитие на този потенциал. За жалост учителят често е обвиняван за неуспеха на своите ученици и нормативно заставен да предостави допълнителни образователни услуги на учениците, изпитващи образователни затруднения. Учителят играе и бюрократична роля, тъй като част от задълженията включват попълване на задължителна документация. В действителност учителят отдавна не е единственият източник на информация. С помощта на съвременните технологии информацията е навсякъде около нас, така че на практика учителят по-скоро играе ролята на минувача, който показва посоката, или както често се обрисува с една друга метафора просто отваря вратата през която ученикът трябва да мине. Пътешественикът на практика е обучаемият, а учителят е неговият екскурзовод, който е по-добре запознат с маршрута и знае за дебнещите опасности. С други думи съвременният учител е натоварен с много и най-различни задачи и отговорности.


Нека да се опитаме да си отговорим и на следния въпрос: „ Има ли някакви съвременни явления, дори и те да са в зачатък, които да се различават от всеобщо приетия модел на преподаване и които имат потенциала да се превърнат в устойчиви тенденции и постепенно да станат новият общоприет модел на преподаване в бъдещето?” Първото такова явление, което идва на ум е новозараждащата се професия „Виртуален учител”. Хора, като Дарин Маджаров, основателят на сайта за виртуално обучение „Уча се” са първите предвестници на тенденцията за появата на виртуалния учител. Виртуалния учител е учителят, който не преподава в класна стая, а създава видеоуроци, които учениците могат да гледат онлайн на телефоните си или на личните си компютри (Джандева, Александра, 18 Мар 2014, Професия: Виртуален учител). Този начин на преподаване има своите положителни и отрицателни страни. Положителните страни включват дадената възможност на обучаемият да прегледа дадения клип с обяснението на даден проблем, толкова пъти, колкото му е необходимо, което може да се повтори отново седмици, месеци или дори години по-късно, докато обяснението на учителят в една реална класна стая е веднъж или два пъти след което ученика може да се върне и да прегледа даденото обяснение по-късно, само ако си е водил записки. Друга положителна страна е възможността за онагледяване на преподавания материал с помощта на снимки, видео и други способи. Не трябва да забравяме и възможността на виртуалния учител да преподава на неограничен брой ученици по едно и също време, които могат да бъдат на огромно разстояние един от друг – нещо, което е невъзможно да се случи в една реална класна стая. Една от отрицателните страни на този начин на преподаване е невъзможността да се варират методите на преподаване от страна на учителя. В реалната класна стая учителят може поне да се опита да обясни някаква концепция по различен начин за да бъде разбран по-добре от учениците. Например, подходът може да бъде дедуктивен – от общото към частното или индуктивен – от частното към общото, докато при виртуалният учител записът е винаги такъв, какъвто е бил направен първоначално. Разбира се, че е възможно да се направи нов запис с друг начин на обяснение, но това определено изисква повече време, така че виртуалния учител не може да реагира толкова бързо при необходимост от вариране на метода на обяснение, както би могъл да го стори реалния учител в класната стая. Не на последно място трябва да отбележим, че виртуалният учител е пасивен – ученикът трябва да реши да използва вече направеното видео, т.е. виртуалният учител не може да изпълнява интерактивните функции на реалния учител по отношение на контрола на учениците и оценяването на техните постижения. Става явно, че виртуалният учител изпълнява много успешно някои от функциите на реалния учител, но е напълно неспособен да упражни много от функциите, които реалния учител изпълнява много успешно в традиционната класна стая. Ако трябва да дадем отговор на въпроса дали виртуалния учител може да замени напълно реалния учител в класната стая, отговорът определено ще бъде твърдо: „Не.” Вероятността те да си взаимодействат и да работят в екип е много по-голяма.


Както вече стана ясно виртуалният учител всъщност е човек, който използва новите технологии за да преподава от разстояние. Как стои въпросът обаче с включването на изкуствен интелект при процеса на преподаване? Идеята за създаване на изкуствен интелект съществува още от началото на 20 век, първо в научната фантастика, а по-късно Алан Туинг в своя труд „Изчислителните машини и интелигентността” създава логическата рамка за изграждането на интелигентни машини и тестването на тяхната интелигентност. Следват периоди на възходи и падения, периоди на мащабно финансиране на проекти за създаване на изкуствен интелект и на почти пълна липса на финансиране. Благодарение на непрестанното интензивно развитие на компютрите, които удвояват скоростта си на обработване на данни и паметта си за тяхното съхранение всяка година се стига до ключови победи на интелигентни машини над най-добрите представители на човечеството, като победата на Диип Блу – компютър на  IBM, който играе шахмат над Гари Каспаров – неоспоримият световен шампион по шах-мат за времето си през 1997, както и неколкократните победи на АлфаГо (изкуствения интелект на Гугъл, който играе сложната китайска логическа игра Го, която се счита, че е много по-сложна от шаха заради неизчислимият брой възможности), над най-добрите играчи на Го в света първо срещу Ли Седол през 2016, по късно тайно маскиран като обикновен интернет геймър срещу много онлайн опоненти, а след това и срещу Къ Дзе, най-добрият играч на Го в света през 2017. (Дневник, 13:27, 29 май 17, Хасково Нет 05-01-2017 Anyoha , Rockwell: The History of Artificial Intelligence) Нека да погледнем и развитието на изкуственият интелект в областта на преводите. Гугъл Преводач подобрява своите преводи непрестанно, като изкуственият му интелект е създал свой собствен език за да му помага да превежда между 103 езика. При създаването на система за превод в базата данни на преводача се въвежда съответствието на думи и изрази между различни двойки езици. Ако превода между различните двойки езици се осъществява от отделен модул за всяка двойка езици това изисква много повече ресурси, отколкото ако един модул превежда между всички зададени двойки езици. След промяната на алгуритъма за превод от фразово базиран към невронно машинен, изкуственият интелект започва да превежда между двойки езици за които не е била обучена да превежда. Това означава, че системата започва да прехвърля знание от една двойка езици към друга двойка езици (Mike Schuster, Melvin Johnson, Nikhil Thorat: Zero-Shot Translation with Google’s Multilingual Neural Machine Translation System Tuesday, November 22, 2016). Въпреки успеха на Гугъл Преводач, той все още не може да се сравни по качество с преводите на най-добрите преводачи в света. От  казаното до тук става ясно, че развитието на изкуственият интелект е стигнало до фаза в която машините в определени области догонват и на моменти почти достигат човешките възможности, а в други, както в случаите с игрите шах и Го дори надминават човешките възможности. В областта на образованието изкуственият интелект би могъл да бъде помощник на учителя по отношение на проверка на тестове, като въпросите с отворени отговори, които се разминават с предварително задънените в системата отговори могат да се арбитрират от самият преподавател. По време на самите часове система от устройства, като например личните смартфони на учениците могат да бъдат използвани с помощта на специално приложение, в което учениците влизат и започват да правят зададените упражнения, като в зависимост от тяхната успеваемост, при даване на грешен отговор на някои въпроси, автоматичната система първо може да даде не само верният отговор, но и вече въведено обяснение поясняващо защо това е верният отговор, а след това от базата си данни може да подбере други примери от същата граматична област за да може ученикът да упражни точно това, с което среща затруднения. По този начин различните ученици ще работят в областите в които имат проблем – нещо, което е неосъществимо от един единствен преподавател, който преподава на клас от 27 ученици. Системата може също така да записва, анализира и обобщава постиженията на конкретния ученик, като създават негов профил в който може да бъде записвана информация, като например кой начин на обяснение е по-разбираем за конкретния ученик, какви тенденции има той и кои методи да учене са най-ефективни при него. Тази информация ще бъде много полезна и по отношение на оценяването на този ученик и по отношение на индивидуалния подход, който преподавателят трябва да използва при работата си с конкретния ученик. Системата може да следи и прогреса на всеки обучаем, което може да има стимулиращ ефект и да повиши мотивацията за учене. От друга страна по отношение на областите в които се разчита до голяма степен на креативност, изкуственият интелект има да извърви дълъг път, затова пълната замяна на учителя в класната стая с холограма, която се управлява от изкуствен интелект е малко вероятна. Трябва да се има предвид, че въпреки всички описани ползи, учени като например Стивън Хоукинг, който самият до голяма степен разчиташе на примитивен изкуствен интелект за да може да комуникира и изказва своите мисли, предупреждава че един ден изкуственият интелект може да стане толкова развит, че да започне да се самоусъвършенства и да замени човешката раса, като се превърне в „нова форма на живот”  (AATIF SULLEYMAN, Thursday 2 November 2017 18:04 GMT: Stephen Hawking Warns Artificial ‘Intelligence May Replace Humans Altogether’).  Това не е изненадващо като се има предвид факта, че Фейсбук изключи два свои изкуствени интелекта, които след като бяха инструктирани да се споразумеят за нещо започнаха да говорят на измислен от тях език, който само те разбираха и на който в края на краищата стигнаха до споразумение (ANDREW GRIFFIN, Monday 31 July 2017 16:10 BST: Facebook’s  Artificial Intelligence Robots shut down after they start talking to each other in their own language). Разбира се, изключването на роботите не е станало защото служителите, които са провеждали експеримента са се паникьосали или са възприели случилото се като заплаха. Въпреки това, този случай и вече споменатия факт, че изкуствения интелект на Гугъл Преводач също е създал свой собствен език показва, че развитието на изкуственият интелект вече достига до фаза в която той може да се самообучава и да отива в посока, която се различава от зададените в началото на алгоритъма параметри. Дори и сега най-усъвършенстваните алгоритми извършват дейности, които никой човек не може да анализира напълно.


В заключение не трябва да се забравя, че “холограмният” учител не може да погали с безплътните си ръце... не може да чувства със студеното си прожекторно сърце... не може и никога не би могъл. Само този, който е преживял „химическата реакция”, която протича в пулсиращата класна стая на горящия учител, който запалва своите ученици и оставя дълбока и трайна следа след себе си в техния живот, може да осъзнае, че “холограмният” учител може и трябва да бъде само помощник, но не и заместител на учителят човек.


Библиография


Anyoha , Rockwell: The History of Artificial Intelligence


http://sitn.hms.harvard.edu/flash/2017/history-artificial-intelligence/


Дневник, 13:27, 29 май 17


https://www.dnevnik.bg/video/2017/05/29/2979360_video_izkustveniiat_intelekt_na_gugul_pobedi_tri_puti/


Джандева , Александра, 18 Мар 2014, Професия: Виртуален учител


https://www.karieri.bg/mojata_kariera/profesii/2261076_profesiia_virtualen_uchitel/


 Хасково Нет 05-01-2017


http://www.haskovo.net/news/414194/AlphaGo-na-Google-tayno-pobedi-nay-dobrite-igrachi-na-Go


Mike Schuster, Melvin Johnson, Nikhil Thorat Tuesday, November 22, 2016: Zero-Shot Translation with Google’s Multilingual Neural Machine Translation System


https://ai.googleblog.com/2016/11/zero-shot-translation-with-googles.html


AATIF SULLEYMAN, Thursday 2 November 2017 18:04 GMT: Stephen Hawking Warns Artificial ‘Intelligence May Replace Humans Altogether’. 


https://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/stephen-hawking-artificial-intelligence-fears-ai-will-replace-humans-virus-life-a8034341.html


ANDREW GRIFFIN, Monday 31 July 2017 16:10 BST: Facebook’s  Artificial Intelligence Robots shut down after they start talking to each other in their own language.


https://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/facebook-artificial-intelligence-ai-chatbot-new-language-research-openai-google-a7869706.html


Will Knight  April 11, 2017:The Dark Secret at the Heart of AI


https://www.technologyreview.com/s/604087/the-dark-secret-at-the-heart-of-ai/


Наредба № 9 от 28 май 1994 г. за здравно-хигиенните изисквания при използването на персонални компютри в обучението и извънучебните дейности на учениците


http://www.gli.government.bg/page.php?c=34&page=1


 

Оценки Гласувания: 0 - Средно:

Добави коментар Гласувай
Споделяне
Коментари

Статистистическа информация за публикациите
Общо материали: 107.
Най-преглеждана публикация: Цели на проекта LiterMedia.
Най-оценявана публикация: Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове".

Потребители на линия: 2 (0 Регистрирани потребители 2 Гости и 0 Анонимни потребители)
Видими потребители:


Факултет по хуманитарни науки | Шуменски университет "Епископ Константин Преславки"

© Литермедия - всички права запазени
Статистика